— Дрехите?
— Не знам. Трябва да помисля за това. Не бива да слагам грим или мога да сложа съвсем мъничко. Например розово като дъвка червило.
— Дали ще успееш да минеш за петнайсетгодишна? — пита Били.
— Няма начин — възразява Бъки. — Може да мине най-много за седемнайсетгодишна.
— Може би ще успея да се докарам на по-малко от седемнайсет — казва Алис и става. — Извинете ме, трябва ми огледало.
След като тя излиза, Бъки се навежда над масата и казва много тихичко:
— Гледай да не я убият заради теб.
— Планирам да не го допусна.
— Плановете често се объркват.
4.
На другия ден Били отново се обажда на Джорджо от мразовитата лятна къща. Хрумнало му е, че може изобщо да не се налага да използва Алис. Той е снайперист все пак, специализиран в стрелбата на далечни разстояния. Докато говорят, не изпуска от очи картината и едва ли не очаква животните да се раздвижат. Те не помръдват.
Били започва, като пита Джорджо дали би могъл да използва снайперистките си умения в случая с Роджър Клърк.
— Никакъв шанс нямаш. Имението му в Монток Пойнт е четирийсет акра. В сравнение с него имението на Ник в Невада прилича на схлупена колиба.
Били е разочарован, но не е изненадан.
— Клърк къде е в момента?
— Там е. Кръстил е имението Еос на някаква гръцка богиня. Според светската рубрика в „Поуст“ щял да остане там до Деня на благодарността, после да хване частния самолет и да се върне в ЛаЛа Ленд за празниците с вече единствения си син и наследник.
„Лалафалуджа“, мисли си Били.
— С антураж ли се движи?
Джорджо се разсмива и смехът преминава в задъхано свистене. Май излиза, че не се е преобразил напълно.
— Като Ник ли? Не. Доколкото съм чувал, Клърк има телевизори във всяка стая с изключен звук и пуснати на различни канали. Те са неговият антураж.
— Няма ли охрана? — Били не може да повярва. Клърк е един от най-богатите хора в Америка.
— Охрана на територията на имението ли? Не, ако те мисли за мъртъв. А доколкото на него му е известно, ти нямаш представа кой е поръчал Алън.
— Ще си помисли, че съм отишъл при Ник само за да си взема парите.
— Точно така. Сигурен съм, че разполага с охранителна фирма, която вика при нужда, сигурно има и паникбутон, но единственият му служител на пълен работен ден е асистентът му. Уилям Питърсън. Името му е като на онзи актьор от сериала „От местопрестъплението“, сещаш ли се?
Били е чувал за сериала, но никога не го е гледал.
— Питърсън, освен като асистент и като бодигард ли се изявява?
— Представа нямам дали владее джудо и крав мага или друго бойно изкуство, но е млад и е в добра физическа форма, а най-вероятно умее да си служи с огнестрелни оръжия. Макар че едва ли ходи въоръжен в имението.
Били запомня тази информация.
— Ето какво искам от теб. Трябва да пуснеш една пратка. Ако го направиш, значи сме квит.
— Един момент… така. — Вече е превключил в делови режим. — Ако мога, ще направя каквото искаш. Ако не мога, ще ти кажа. За какво става въпрос?
Били му обяснява. Джорджо го слуша и задава няколко въпроса, но не посочва проблеми, които Били вече не е предвидил.
— Може и да се получи, ако имаш подходящо момиче. Трябва да ми пратиш няколко снимки. Поне двайсетина. Повечето да са в близък план, няколко в цял ръст, но да е облечена скромно. Ще избера онези, на които изглежда най-малка. — Джорджо се замисля. — Нали не говорим за истинска тийнейджърка?
— Не — отвръща Били. Говорят за момиче, което е било тийнейджърка съвсем доскоро и единственото му сексуално преживяване е кошмар, размит (като че ли за добро) от рохипнол или друг подобен наркотик.
— Добре. Човекът на Джуди в Ню Йорк е Дарън Бърн. Клърк е работил с него и преди, тъй че не можеш да се представиш за него, но можеш да се представиш за негов брат. Или братовчед.
— Да. Бих могъл. — Само ще му трябва подходяща за сутеньор маскировка. — Клърк ще иска ли момичето да остане до сутринта?
— Боже, не. Ти паркираш колата и чакаш. Той си свършва работата — ако виаграта подейства, — после тя излиза и се качва пак в колата. Всичко ще отнеме един час, най-много два.
„Няма да отнеме толкова дълго — мисли си Били. — Всичко ще приключи много по-бързо, а виаграта ще я вземе напразно.“
— Добре. Ще тръгнем на изток от мястото, на което се намираме в момента…