Когато Алис пристига, облечена с една от новите си поли и блузи, Бъки ѝ нарежда да се върне в банята и да изтрие почти всичкия грим.
— Сложи си само малко руж на бузите и спирала, колкото да подчертае миглите. Съвсем малко червило. Разбра ли?
— Да. — Алис е въодушевена като дете, играещо си на театър.
След като тя излиза, Били пита Бъки откъде знае толкова за тези работи.
— Не ме разбирай погрешно, много съм ти признателен, защото аз нямаше да се справя така добре, дори само дрехите ѝ придават напълно различен…
— Не — възразява Бъки. — Дрехите помагат, но най-важна е косата. Опашката.
— Откъде си научил всичко това? Нали не си… — Били се смълчава. Какво всъщност знае за Бъки Хенсън? Знае, че посредничи при организиране на обири, умее да изкарва бегълци извън страната, има връзки в юридическите среди и може би дори в най-висшите ешелони на нюйоркската съдебна система. Въпреки това Били не знае имената на познатите му. Бъки е дискретен. Което най-вероятно е и причината още да е жив.
— Питаш ме дали съм правил снимки на млади жени, облечени така, че да изглеждат непълнолетни. Не, но имаше един период, в който порно списания като „Пентхаус“ и „Хъслър“ използваха този похват. През 80-те, когато още имаше порно списания. А относно фотографията, учил съм се от баща си.
— Не ми ли каза веднъж, че баща ти е бил погребален агент. Някъде в Пенсилвания.
— Да, тъй че научих от него много и за гримирането. С фотография си докарваше допълнителен доход — правеше предимно сватбени снимки и снимки за училищни годишници. Понякога му бях асистент. И в двете професии.
— Значи съм дошъл на точното място — усмихва се Били.
— Да. — Само че Бъки не се усмихва. — Гледай тази млада жена да не пострада, Били. А ако пострада, не се връщай повече тук, защото вратата ми ще е затворена.
Преди Били да успее да отвори уста, Алис се връща. С бялата блуза, синята пола и чорапите до коленете наистина изглежда много малка. Бъки я настанява на стола и върти главата ѝ в различни посоки, докато утринната светлина не пада върху лицето ѝ под ъгъл, който го удовлетворява. Снима с телефона на Били. Казва, че има фотоапарат „Лайка“ и много би искал да използва него, но снимките биха изглеждали твърде професионални. Клърк може и да не обърне внимание, но не е изключено и да заподозре нещо. Все пак телевизията и киното представляват голяма част от бизнеса му.
— Добре, да започваме. Не се усмихвай широко, Алис, само лека усмивчица. Помни, че трябва да изглеждаш мила и свенлива.
Алис се опитва да изглежда мила и свенлива, но избухва в кикот.
— Добре, добре — казва Бъки. — Хайде, посмей се на воля, но после си спомни, че мъжът, който ще гледа снимките, е шибан педофил.
Това я отрезвява и Бъки започва да снима. След цялата суетня при подготовката самото заснемане приключва доста бързо. Той прави шестнайсет или осемнайсет снимки на Алис с вързана на опашка коса с различни дрехи (но всички, дори роклята с деколтето тип „лодка“, са комбинирани с гуменките). Прави още десетина на Алис с фибички и завършва с десетина кадъра на Алис с диадема. Разпечатва три комплекта снимки в стандартен размер на цветния си принтер, за да могат тримата да ги разгледат поотделно. Казва на Били и Алис да изберат онези, които според тях са най-подходящи, както ще направи и самият той. По едно време Алис възкликва със смесица от задоволство и изумление:
— Божичко, на тази изглеждам на четиринайсет!
— Отдели я — заръчва ѝ Бъки.
След като приключват, се оказва, че всички са избрали три от снимките. Бъки добавя още две и казва на Били да изпрати петте кадъра на Джорджо.
— Той го е играл сутеньор за противния стар мазник и преди, тъй че би трябвало да знае дали Клърк ще налапа въдицата.
— Ще му ги изпратя, след като тръгнем към Ню Йорк — казва Били.
— Ами ако Клърк каже на Джорджо, че тя не му харесва?
— Тогава ще намеря друг начин да вляза в имението.
— Заедно ще влезем — напомня му Алис. — Този път няма да те чакам в някой мотел.
Били си замълчава. Мисли си, че ще вземе това решение, когато му дойде времето. После си спомня какво е преживяла Алис и какво е направил Клърк на по-малки от нея момичета и осъзнава, че май това решение трябва да го вземе тя.
8.
Вечерта се обажда на Ник за последен път.
— Още ми дължиш милион и двеста хиляди.
— Знам и ще си ги получиш. Приятелят ни плати. Доколкото му е известно, ти си мъртъв.
— Добави още двеста хиляди отгоре. Да ги наречем компенсация за неприятностите, които ми създаде. Изпрати ги на Мардж.
— На майката на Франк? Шегуваш ли се?
— Не. Кажи ѝ, че са от мен и да плати с тях лечението на Франк. Предай ѝ, че нямах друг избор, но съжалявам.
— Съмнявам се, че ще приеме извинението. Мардж е… — Ник въздъхва. — Мардж си е Мардж.
— Можеш да ѝ кажеш и че за случилото се с Франк всъщност си виновен ти, а не аз, но не очаквам да го направиш.
Настава тишина за няколко секунди, след което Ник пита как да му преведе остатъка от дължимата сума. Били му обяснява. След кратък спор Ник се съгласява. Това означава ли, че ще преведе парите, ако Били не е жив, за да провери? Има известни съмнения, защото няма представа колко още ще трае признателността на Ник задето му е пощадил живота. Но възнамерява да се погрижи желанието му да бъде изпълнено, защото няма намерение да умира в Ню Йорк. Роджър Клърк е онзи, който ще умре.
— Успех — пожелава му Ник. — Искрено го казвам.
— Аха. Просто се погрижи за Франк. И за другото.
— Били, искам само да ти кажа…
Били затваря. Не го интересува какво иска да му каже Ник. Сметките са уредени. Приключил е с Ник.