— Още ми дължиш милион и двеста хиляди.
— Знам и ще си ги получиш. Приятелят ни плати. Доколкото му е известно, ти си мъртъв.
— Добави още двеста хиляди отгоре. Да ги наречем компенсация за неприятностите, които ми създаде. Изпрати ги на Мардж.
— На майката на Франк? Шегуваш ли се?
— Не. Кажи ѝ, че са от мен и да плати с тях лечението на Франк. Предай ѝ, че нямах друг избор, но съжалявам.
— Съмнявам се, че ще приеме извинението. Мардж е… — Ник въздъхва. — Мардж си е Мардж.
— Можеш да ѝ кажеш и че за случилото се с Франк всъщност си виновен ти, а не аз, но не очаквам да го направиш.
Настава тишина за няколко секунди, след което Ник пита как да му преведе остатъка от дължимата сума. Били му обяснява. След кратък спор Ник се съгласява. Това означава ли, че ще преведе парите, ако Били не е жив, за да провери? Има известни съмнения, защото няма представа колко още ще трае признателността на Ник задето му е пощадил живота. Но възнамерява да се погрижи желанието му да бъде изпълнено, защото няма намерение да умира в Ню Йорк. Роджър Клърк е онзи, който ще умре.
— Успех — пожелава му Ник. — Искрено го казвам.
— Аха. Просто се погрижи за Франк. И за другото.
— Били, искам само да ти кажа…
Били затваря. Не го интересува какво иска да му каже Ник. Сметките са уредени. Приключил е с Ник.
9.
Били е готов да тръгва рано на другата сутрин, но Бъки го моли да изчака до десет часа, защото трябва да свърши нещо. През това време Били отива в лятната къща за последен път. Сваля картината с подкастрените във формата на животни храсти от стената и я занася до края на пътеката. Няколко минути се взира в отсрещния склон, където някога се е издигал уж обитаваният от призраци хотел. На Алис ѝ се е сторило, че го е видяла, но Били забелязва само овъглени останки. „Може би по земята, на която е бил построен, още бродят призраци. Може би затова никой не е построил друга сграда там, макар разположението да е отлично.“
Хвърля картината в пропастта. Надзърва от ръба и вижда, че се е закачила в клоните на бор трийсетина метра по-надолу. „Нека изгние там“, казва си той и се връща в хижата. Алис е занесла няколкото им чанти в багажника на мицубишито. Няма причина да не пътуват с него на изток. Автомобилът е чудесен, не може да бъде проследен и на Реджи няма да му трябва повече.
— Къде ходи? — пита Алис.
— Излязох на разходка. Да се разтъпча.
Когато Бъки се връща, седят на люлеещите се столове на верандата.
— Видях се с един приятел и ти купих подарък на изпроводяк — казва Бъки и дава на Алис пистолет. — „Зиг Зауер Р320“. Десет патрона в пълнителя и един в цевта. Достатъчно малък е, за да го носиш в дамската си чанта. Зареден е, затова внимавай, ако решиш да го извадиш.
Алис се взира запленена в оръжието.
— Никога не съм стреляла с пистолет.
— Не е сложно, просто насочваш и стреляш. Бездруго, ако не стоиш близо до мишената, е малко вероятно да я уцелиш, но можеш да подплашиш някого. — Поглежда Били. — Ако не искаш тя да носи оръжие, кажи.
Били поклаща глава.
— Още нещо, Алис. Ако се наложи, обещай, че ще използваш пистолета.
Алис обещава.
— Добре, сега дай прегръдка.
Тя го прегръща и се разплаква. Били си мисли, че това всъщност е добър знак. Алис дава воля на емоциите си, както се изразяват в групите за взаимопомощ.
Прегръдката е продължителна и силна. Бъки я пуска след трийсетина секунди и се обръща към Били.
— Сега е твой ред.
Макар и да не си пада по мъжкарски прегръдки, Били го прегръща. Дълги години Бъки му е бил само бизнес партньор, но през последния месец му е станал приятел. Подслонил ги е, когато са се нуждаели от подслон, и знае какво им предстои. Но още по-важното е, че се отнася добре с Алис.
Били сяда зад волана на мицубишито. Бъки заобикаля джипа от другата страна, изглежда като типичен колорадец с джинсите и карираната риза. Дава знак на Алис да свали прозореца. След това се навежда и я целува по слепоочието.
— Искам отново да те видя, затова гледай да се върнеш.
— Обещавам. — Алис пак се разплаква. — Пак ще се видим.
— Добре. — Бъки се изправя и отстъпва назад. — А сега вървете да се разправите с онзи кучи син.
10.
Били спира пред „Уолмарт“ в Лонгмонт възможно най-близо до магазина за по-добра интернет връзка. От личния си лаптоп, който има VPN, изпраща снимките на Алис на Джорджо и го моли да ги изпрати на Клърк веднага.
Кажи му, че момичето се казва Розали. На разположение е за съвсем кратко време, което започва след три дни и приключва четири дни по-късно. Цената подлежи на договаряне, но е минимум 8000 долара за един час. Кажи му, че Розали е „първокласна“. Ако се съмнява, да се обади на Джуди Блатнър. Ако искаш, можеш да му кажеш и че ще му доставиш момичето безплатно, като компенсация за усложненията с Алън. Кажи му, че доставчикът ще бъде Стивън Бърн, братовчед на Дарън Бърн. Свържи се с мен веднага щом имаш някаква яснота.