Нощта на втори ноември прекарахме в Ню Джърси. На следващата вечер се настанихме в „Хаят“ в Ривърхед на осемдесет километра от Монток Пойнт. Джорджо наистина ни беше направил резервация от дебелариума в Южна Америка. Тъй като знаеше, че нямам лични документи на името на Стивън Бърн, резервацията беше направена на името на Долтън Смит. И тъй като този хотел беше доста по-луксозен от западналите мотели, в които бяхме отсядали досега, Алис трябваше да покаже личната си карта на името на Елизабет Андерсън. Джорджо, може би по-слаб, но съобразителен като преди, беше запазил и двойна стая, предварително платена, за Стивън Бърн и Розали Форестър. Клърк нямаше да провери, подобни задачи бяха под достойнството му, но Престън можеше да направи справка в хотела. Ако служителят на рецепцията му кажеше, че Бърн и Форестър още не са се настанили, Питърсън нямаше да се разтревожи особено. Сутеньорите не са известни със строго определените си графици.
Преди да се отправим към стаите, попитах дали на рецепцията е пристигала пратка за мен. Оказа се, че е пристигнала, от „Забавни игри и сувенири“ в Лас Вегас. Несъмнено фиктивна компания. Джорджо беше направил поръчката по моя молба. Отворих кутията в стаята си пред погледа на Алис. Вътре имаше малък аерозолен флакон без никакви обозначения, голям колкото рол-он дезодорант. Този път не беше препарат за почистване на фурни.
— Какво е това?
— Карфентанил. През 2002 руснаците напръскали с разновидност на това вещество театър, където четирийсет-петдесет чеченски бунтовници държали за заложници седемстотин души. Идеята била всички вътре да заспят и така да сложат край на обсадата. Получило се, но газът се оказал твърде силен. Сто от заложниците не просто заспали, а умрели. Съмнявам се, че на Путин му е дремело особено. Веществото в този флакон би трябвало да е наполовина по-слабо. Мишената ни е Клърк. Не искам да убивам Питърсън, ако не е абсолютно наложително.
— Какво ще правим, ако не подейства?
— Тогава ще направя каквото е необходимо.
— Заедно ще го направим — поправи ме Алис.
4 ноември беше тежък ден. Когато трябва да чакаш, винаги е тежко. Алис си извади банския и отиде да се къпе в басейна. По-късно излязохме на разходка и за обяд си взехме хотдози от един фургон. Алис каза, че иска да поспи. Аз също се опитах, но не успях да заспя. След това, докато тя фризираше перуката, за да отговаря на снимката, призна, че и тя не успяла да заспи.
— Нощес почти не мигнах. Но когато всичко свърши, ще си отспя.
— Майната му, остани тук. Нека отида сам.
Алис се усмихна.
— Какво ще кажеш на Питърсън, когато пристигнеш без момичето за осем хиляди долара?
— Все ще измисля нещо.
— Възможно е дори да не те пуснат в имението. Може да се наложи да убиеш Питърсън, за да влезеш. А не искаш да се стигне дотам, нито пък аз. Идвам с теб.
Дискусията беше приключила.
Тръгнахме в шест. Алис разполагаше със снимка на имението от Google Earth и инструкции как се стига до него от джипиеса. Толкова късно през есента нямаше голямо движение по пътя. Попитах я дали иска да спрем в някой от ресторантите за бързо хранене в покрайнините на Ривърхед и тя се засмя горчиво.
— Ако хапна нещо, ще оповръщам хубавата си нова рокля.
Носеше роклята на малки бели цветчета с деколте тип „лодка“. Облякла беше новия си анорак, но не го беше закопчала, за да се вижда деколтето. Което не беше нищо особено, защото вместо сутиен си беше сложила пристягащ ластичен потник. Дамската чанта държеше в скута си. Вътре беше зигзауерът. Аз носех новото си яке. Глокът се намираше в един от вътрешните му джобове. Флаконът със спрей беше в другия.
— Магистралата за Монток завива след малко — каза тя. Знаех това, бях разгледал внимателно картата на лаптопа си следобед, когато не успях да заспя, но не я прекъснах. Тя се опитваше да си успокои нервите. — Трябва да минем покрай Фара и да завием в първата отбивка наляво. Еос не е от именията на брега, явно Клърк се е отказал от къща на плажа, за да има по-добра гледка. Но се съмнявам, че кара водни ски или сърф на неговите години. Страх ли те е?
— Не. — Не за собствения ми живот.
— Тогава аз ще се страхувам за двама. Ако не възразяваш. — Отново погледна картата на телефона си. — Номер 775, изглежда, се намира на около километър и половина от брега, веднага след фермерския магазин в Монток. Сигурно му е удобно, че магазинът е наблизо. За да си купува пресни плодове и зеленчуци. Изглеждаш добре, Били, като истински ирландец, можеш ли да спреш някъде? Много ми се пишка.