Ако искаш, остани да живееш в планината. Боулдър е хубав град. Както и Грийнли, Форт Колинс и Естъс Парк. Радвай се на живота. Един ден, когато си да речем на четирийсет, а аз съм на шейсет и няколко, може да ти се обадя. Да излезем някъде да пийнем по едно. Или по две! Ти може да вдигнеш тост за Дафни, а аз ще вдигна тост за Уолтър.
Обикнах те, Алис. Много. Ако и ти ме обичаш, както ми каза, тогава вложи тази любов в света около себе си като водиш достоен и пълноценен живот.
Твой, Били
П.П. Взимам си лаптопа — той ми е стар приятел, — но ти оставям флашката с историята. В стаята ми е заедно с ключовете за джипа. Историята свършва, когато си тръгнахме от Монток Пойнт, но ти можеш да я довършиш. Вече несъмнено си добре запозната със стила ми на писане! Прави каквото искаш с текста, само изтрий името на Долтън Смит от него. И твоето.
Увих бележката около ключа за стаята си, написах името ѝ на нея и я пъхнах под вратата ѝ. Сбогом, Алис.
Преметнах чантата с лаптопа на дясното си рамо, взех куфара с дясната си ръка и излязох през страничната врата. На около километър надолу по пътя спрях, за да си почина и да направя още нещо. Отворих куфара и извадих двата пистолета — моя и онзи, с който Мардж ме беше простреляла. Извадих патроните и ги метнах с всички сили. Патроните щях да изхвърля в кофа за боклук на паркинга за камиони.
След като се погрижих за това, тръгнах към светлините, големите камиони и остатъка от живота си. Може би дори към някакво изкупление, ако не е твърде нахално от моя страна да си го пожелая. Сигурно е твърде нахално.
Глава 24
1.
21 ноември 2019 г. е, една седмица преди Деня на благодарността, но обитателите на къщата в края на Еджуд Маунтън Драйв не са в празнично настроение. Навън е студено — по-студено и от катарамата върху колана на копач на кладенци, както се изразява Бъки — и скоро ще завали сняг. Той е запалил печката в кухнята и седи на един от люлеещите се столове, внесени от верандата, вдигнал обутите си с чорапи крака на решетката пред печката. В скута си държи надраскан и очукан лаптоп. Зад гърба му се отваря врата и приближават стъпки. Алис влиза в кухнята и сяда на масата. Тя е бледа и е отслабнала с поне пет килограма от последния път, когато Бъки я е видял. Бузите ѝ са хлътнали и ѝ придават вид на хилава манекенка.
— Приключи ли, или още четеш?
— Приключих. Просто преглеждам отново края. Във финала нещо не се връзва.
Алис не казва нищо.
— Защото ако ти е оставил флашката, онова описание как върви по пътя и изхвърля пистолетите не може да е част от разказа.
Алис пак мълчи. Откакто се е върнала в хижата на Бъки, почти не говори и Бъки не я притиска. Основно спи и пише на лаптопа, който сега Бъки затваря и вдига високо.
— „Макбук Про“. Хубава машинка, но е доста очукана.
— Да — казва Алис. — Така е.
— Значи в историята на Били той взима лаптопа със себе си, но сега лаптопът е тук. Като добавим и нещата, които няма как да присъстват в текста на флашката, звучи малко като научна фантастика.
Младата жена на кухненската маса не казва нищо.
— Въпреки това ми се струва, че няма да е проблем. Хората, които четат историята, няма да имат причина да се усъмнят, че той просто си е тръгнал и сега живее някъде на запад. Или в Австралия, все разправяше, че иска да отиде в Австралия. Да напише книга. Още една. И за това говореше, но и през ум не му минаваше, че може да излезе нещо от тази работа.
Той я поглежда. Алис също го поглежда. Навън духа студен вятър и изглежда ще завали сняг, но в кухнята е топло. В печката изпуква цепеница.
Най-сетне Бъки пита:
— Хората ще прочетат ли тази история, Алис?
— Не знам… Трябва да променя имената…
Бъки поклаща глава.
— Убийството на Клърк влезе в новинарските емисии по целия свят. Въпреки това… — Забелязва разочарованието ѝ и свива рамене. — Ще си помислят, че е roman à clef. Това е на френски. Научих този термин от Били. Каза ми го, докато четях един стар роман, който си купих от книжарница „Странд“. „Долината на куклите“ се казваше. — Пак свива рамене. — Стига да не споменаваш името ми, нямам никакви възражения. Кръсти ме Тревър Уитли или нещо подобно и ме прати в Саскачеуан или Манитоба. Що се отнася до Ник Маджарян, това копеле може само да си бере грижата.