Пише около час и половина и му се иска да продължи, но се сдържа. Ако Ник или Джорджо, или дори Елвис следят компютъра му, трябва да видят, че тъпакът напредва бавно. Мъчи се с всяко изречение. Поне не му се налага да допуска правописни грешки нарочно; сбърканите думи, които компютърът не поправя автоматично, остават подчертани в червено.
В четири часа запазва файла и гаси компютъра. Установява, че няма търпение да продължи утре.
Може пък да се окаже, че го бива за писател.
5.
Когато се прибира в Мидуд, Били намира на вратата закачена с кабърче бележка, с която го канят на ребърца, зелева салата и черешов сладкиш у семейство Рагланд. Той отива, защото не иска да изглежда необщителен, но го прави без желание, защото очаква след вечерята да се впуснат в разговори на по бира за студенти с комунистически възгледи, мръсни имигранти и тям подобни. Стъписва се, когато научава, че Пол и Дениз Рагланд са гласували за Хилари Клинтън и не могат да понасят Тръмп, когото наричат Ревливия президент. Това доказва за пореден път, размишлява Били, докато върви към къщи, че не бива да съдиш за човека по потника.
Погълнат е от сериала на Нетфликс „Озарк“ и се кани да пусне третия епизод, когато мобилният му телефон — телефонът на Дейвид Локридж — го уведомява с избръмчаване, че е получил съобщение. Джордж Русо като истински грижовен агент се интересува как е минал първият му работен ден.
ДЛок: Много добре. Писах малко.
ДжРусо: Радвам се. Ще направим писател от теб. Можеш ли да наминеш в четвъртък в 7 на вечеря? Н. иска да поговорите.
Значи Ник още е в града и вероятно страда по Вегас.
ДЛок: Да, но без Х.
ДжРусо: Естествено.
Чудесно. Били няма никакво желание да вижда отново Кен Хоф. Гаси телевизора и си ляга. Заспива лесно и по едно време, малко преди зазоряване, също толкова лесно го връхлита кошмар. Който ще опише утре от името на Бенджи Компсън. Трябва да промени имената, за да предпази виновните.
6.
Мъжът с който мама живееше се прибра със счупена ръка. Сигурно беше минал през болницата, защото имаше гипс. Сестра ми печеше сладки и ги изгори. Май беше забравила да ги извади навреме. Когато мъжът се прибра беше много ядосан. Уби сестра ми, а аз дори не му помня името. Почна да крещи още от вратата. Аз седях на пода във фургона и редях пъзел от 500 парчета на който след като го подредях щеше да има 2 котета които си играят с кълбо прежда. Усетих, че мирише на алкохол въпреки пушека от сладките и после разбрах, че се е сбил в Таверната на Уоли. Явно беше загубил, защото едното му око беше насинено. Сестра ми…
Тя се казваше Катрин, но не това е името, което ще използва — подобно е, но не е същото. Катрин Ан Съмърс беше само на девет годинки в деня, в който умря. Русокоса. Дребничка.
Сестра ми Каси седеше на масата на която ядяхме и оцветяваше книжка. Щеше да стане на 10 след 2 или 3 месеца и нямаше търпение годините ѝ вече да са с 2 цифри вместо само с 1. Аз бях на 11 и трябваше да се грижа за нея.
Мъжът крещеше и махаше с ръце по пушека който започна да излиза точно преди той да влезе и питаше какво сме направили, а Кати
Били бързо изтрива името с надеждата, че никой не наблюдава монитора му точно в този момент.
Каси каза, че пече сладки и ги е поизгорила и, че съжалява. А той ѝ рече, че е тъпа малка кучка и не може да повярва колко е тъпа.
Той отвори вратичката на фурната и отвътре излезе още пушек. Ако имахме аларма за пушек тя щеше да запищи ама в нашия фургон нямаше аларма. Той взе една кърпа и започна да маха с нея по пушека. Аз щях да стана и да отворя вратата но тя вече беше отворена. Мъжът бръкна във фурната за да извади тавата със сладките. Хвана я със здравата си ръка но кърпата се изхлузи и той се изгори и разпиля на пода сладките които бях помогнал на Каси да изреже в различни формички. Каси стана да ги събере и тогава той започна да я убива. Или може би я уби веднага когато я удари с гипса по главата и тя се блъсна в стената. Във всеки случай тя падна и не мърдаше само, че той започна да я рита с ботушите които винаги носеше и мама наричаше кубинки.