— Това е чудесно. Смеси се с тълпата. Стани част от пейзажа. Бива те в това. Бас държа, че си се справял отлично в Ирак.
„Винаги съм се справял отлично — мисли си Били. — Поне след като убих Боб Рейнс.“
Време е да сменят темата.
— Спомена нещо за отклоняване на вниманието и каза че ще говорим за това друг път. Вече може ли да говорим?
— Да. — Ник отпива глътка бренди, жабури се с него все едно е вода за уста, преглъща. — По една случайност е свързано с идея, която искам да обсъдя с теб. Вниманието ще бъде отклонено чрез пиротехнически димки. Знаеш ли какво представляват?
Били знае, но поклаща глава.
— Използват се за концерти на рокгрупи. Прозвучава силен гръм и изригват искри и дим. Прилича на гейзер. Когато разбера със сигурност, че Джо пътува насам, ще наредя да заложат две димки край съда. Едната със сигурност ще бъде в уличката зад кафенето на ъгъла. Поли предложи да сложим другата на закрития паркинг, но той е прекалено далеч. Освен това що за терорист би гръмнал обикновен паркинг?
Били дори не прави опит да прикрие тревогата си.
— Залагането на тези бомбички няма да е задача за Хоф, нали?
Ник не се жабури с втората глътка бренди, а направо я преглъща. Закашля се, а кашлицата преминава в смях.
— Нима ме мислиш за толкова глупав, че да възложа подобна задача на един grande figlio di puttana като него? Много ще се натъжа, ако това е мнението ти за мен. Не, двама от моите хора ще се заемат. Добри момчета. Абсолютно надеждни.
Били си мисли: „Не искаш Хоф да заложи пиротехниката, защото биха могли да го проследят до теб, но нямаш възражения да набави оръжието и да го връчи на стрелеца, защото тогава ще могат да го проследят до мен. Нима ме мислиш за толкова глупав?“
— Аз най-вероятно ще бъда във Вегас по време на удара, но Франки Елвис и Пол Логан ще са тук с още две момчета, които чакаме да пристигнат. Каквото и да ти потрябва, те ще са насреща. — Ник отново се навежда напред със затворническа усмивка. — Чудесно ще се получи. Изстрелът ще уплаши всички. Тогава се задейства пиротехниката — БУМ, БУМ — и онези, които още не са се разгърнали, ще хукнат да бягат с писъци. Стрелец! Атентатори самоубийци! Ал Кайда! ИДИЛ! Каквото им хрумне! Но знаеш ли кое е най-хубавото? Освен ако някой не си счупи крак в бързината да избяга, единственият пострадал ще бъде Джоуел Алън. Това е истинското му име. Целият район около съда ще бъде обхванат от паника и така стигаме до въпроса, който исках да обсъдя с теб.
— Кажи.
— Знам, че по принцип сам планираш бягствата си и винаги си се справял отлично — като шибания Худини си, както вече казах, — но на нас с Джорджо ни хрумна една идейка. Защото… — Ник поклаща глава. — Човече, този път бягството може да се окаже сложно, въпреки уменията ти да се измъкваш и паниката, която ще настане на улицата, когато избухнат димките. Сложно ще е. Ако вече имаш план, можеш да го използваш, разбира се. Но ако нямаш…
— Нямам. — Въпреки че е на път да го състави. На лицето му цъфва наивната усмивка на тъпака. — С радост ще чуя предложението ти, Ник.
2.
Прибира се у дома — предполага, че жълтата къща е неговият дом, поне временно — малко преди единайсет вечерта. Всичките му покупки от Амазон са в гардероба. Възнамерявал е да ги остави там, докато получи известие, че Алън е тръгнал от Лос Анджелис, но се налага промяна. Обезпокоен е.
Занася всичко до колата и го слага в багажника. Утре няма да прекара цял ден в офиса на петия етаж, но това не е проблем. В ролята си на гостуващия писател в Джерард Тауър Били не е ограничен от строго фиксирано работно време. Може да ходи на работа по-късно и да си тръгва по-рано. Може да излезе на разходка, ако му се прииска. Ако някой го попита, може да отговори, че обмисля нова идея. Или прави проучване. Или просто си е взел един-два часа почивка. Утре ще измине пеша деветте преки до Пиърсън стрийт №658 в квартал, граничещ с центъра. Там има една триетажна къща. Били вече я е огледал в сайта за недвижими имоти „Зилоу“ но това не е достатъчно. Иска да я види със собствените си очи.
Заключва колата и се прибира вътре. Донесъл е лъскавия нов „Макбук Про“ от офиса и го е оставил на кухненската маса. Сега го отваря и прочита написаното от името на Бенджи Компсън. Текстът е само две-три страници и завършва с убийството на Боб Рейнс. Прочита го три пъти, като се опитва да го види през очите на Ник. Защото Ник със сигурност го е прочел, Били няма никакво съмнение след изказването му, че писателите използват за вдъхновение собствените си преживявания.
Не го интересува дали Ник ще научи нещо за детството му, навярно вече го е проучил. Но е важно да предпази фасадата си на тъпак, поне засега. Няма да може да мигне, докато не се увери, че в тези две-три страници няма нищо, което да го изкара прекалено умен. Затова ги прочита за четвърти път.