Най-сетне гаси лаптопа. Смята, че текстът не съдържа нищо, което да не е по силите на тройкаджия по английски например. Правописът в общи линии е добре, липсата на грешки Ник ще си обясни с автоматичната проверка. Тъй като Уърд не поправя автоматично пунктуационните грешки, Били поставя запетайки само на места, където и тройкаджия знае, че се слагат. Структурата на изреченията е съмнителна, но това не е проблем, защото компютърът не е способен да я коригира… макар че един ден сигурно ще може да подчертава и тези грешки.
Въпреки това е неспокоен.
Досега не е имал повод да изпитва недоверие към Ник, който безспорно е лош човек, но винаги е бил прям с него. Сега Ник не е прям, иначе нямаше да отрече, че следи компютъра му. Всъщност изобщо нямаше да го следи. Били смята, че засега самата поръчка изглежда редовна, една четвърт от хонорара вече е в банковата му сметка, петстотин хиляди долара, което уж е гаранция, но в цялата работа нещо намирисва. Не намирисва много, но все пак има нещо странно. Като онези кадри в някои филми, при които камерата е леко килната на една страна и създава усещане за дезориентация. „Холандски ъгли“, така ги наричат в киното и точно такова е усещането му за тази поръчка: има нещо странно в нея. Не чак толкова, че да се откаже, което едва ли би било възможно, след като вече се е съгласил да я поеме, но достатъчно, за да се тревожи.
Безпокои го и планът за бягство, който Ник неочаквано му е предложил. „Ако вече имаш план, можеш да го използваш, разбира се. Но ако нямаш, на нас с Джорджо ни хрумна една идейка.“
Проблемът не е в идеята на Ник, защото тя никак не е лоша. Всъщност е добра. Но Били винаги е отговарял сам за бягството си след удар и фактът, че Ник му се меси така, е… ами…
— Странен — промърморва той в празната кухня.
Ник каза, че преди шест седмици, когато станало ясно, че този удар най-вероятно ще се осъществи, изпратил Пол Логан в Мейкън и му заръчал да купи микробус „Форд Транзит“, не чисто нов, а на две-три години. Защото от такива фордове се състоял автопаркът на общинския отдел „Градско благоустройство“ в Ред Блъф. Били вече беше видял няколко такива, боядисани в жълто и синьо, с мотото ТУК СМЕ, ЗА ДА СЛУЖИМ, изписано отстрани. Кафявият микробус, който Франк купил от Джорджия, сега бил в гараж в покрайнините на града, боядисан в цветовете на общинската служба и с мотото, изписано отстрани.
— Аз ще разбера, когато датата за екстрадирането на Алън наближи — каза Ники и продължи да си пие брендито на малки глътки. — Хората ми, които ти споменах, че ще дойдат от Вегас, ще започнат да обикалят из центъра с микробуса и да се правят, че работят. Няма да се застояват дълго на едно място, но ще се навъртат все около съда и Джерард Тауър. Един час тук, два часа малко по-нататък. С други думи, ще се превърнат в част от пейзажа. Като теб, Били.
В деня, в който Алън пристигне, обясни Ник, фалшивият общински микробус щял да стои паркиран недалеч от Джерард Тауър. Фалшивите общински работници щели да отворят някоя шахта например и да се престорят, че работят в нея. След гърмежа и избухването на димките наоколо щяло да се напълни с бягащи хора. Включително бягащи от Джерард Таур, а сред тях щял да бъде и Били Съмърс, който щял да изтича до микробуса и да се качи в него. Вътре щял да облече гащеризон на „Градско благоустройство“.
— После микробусът ще спре пред съда — обясни Ник. — Там вече ще има полицаи. Моите хора — и ти — ще слезете и ще попитате дали можете да им помогнете. Например като сложите улични заграждения, за да отцепите района или нещо подобно. В създалия се хаос това би изглеждало напълно нормално. Схващаш ли?
Били схващаше. Планът беше дързък и хитър.
— Полицаите…
— Сигурно ще ни кажат да се разкараме — изпревари го Били. — Общински работници сме, но сме цивилни. Нали така?
Ник се разсмя и плесна с ръце.
— Виждаш ли? Онези, които разправят, че си глупав, нищо не разбират. Моите хора ще отвърнат: „Добре, господа полицаи“, и си тръгвате. После продължавате по пътя. След като смените превозното средство, разбира се.
— Къде ще отидем?
— В Ди Пиър, Уисконсин, на хиляда и шестстотин километра оттук, там имаме тайна квартира. Ще останеш там няколко дни, ще си починеш, ще си провериш банковата сметка, за да видиш, че си получил остатъка от парите, ще размишляваш как да ги похарчиш. След това се оправяш сам. Как ти се струва планът?