Струваше му се добър. Може би прекалено добър. Дали се канеха да го натопят? Малко вероятно. Ако някой изгърмеше, то това щеше да бъде Кен Хоф. Онова, което тревожеше Били в неочакваното предложение на Ник, бе, че досега не му се беше налагало да зависи от други хора, за да се покрие. Това никак не му се понрави, но моментът не беше подходящ да го изтъкне.
— Може ли да си помисля?
— Естествено — отвърна Ник. — Имаш предостатъчно време.
3.
Били изважда куфара от гардероба в спалнята. Слага го на леглото и го разкопчава. Изглежда празен, но не е. От долната страна на хастара има лента с велкро. Били отлепя хастара и изважда малък плосък калъф от онези, които умните хора — четящи по-трудни текстове от комиксите за Арчи и жълтите вестници, които се продават на касите в супермаркетите — биха нарекли с френското му наименование „етюи“. В калъфа има портфейл с кредитни карти и шофьорска книжка на името на Долтън Къртис Смит от Стоу, Върмонт.
Били е използвал много други портфейли и лични документи в работата си, не за всеки отделен атентат (нека ги нарича с истинското им название), но поне десетина преди тези на измисленото лице Дейвид Локридж. Някои от предишните му самоличности са имали добри лични документи, други — не толкова изпипани. Кредитните карти и шофьорската книжка в портфейла на Дейвид Локридж са с отлично качество, но документите в плоския сив калъф са още по-добри. Те са истинско съкровище. За да се сдобие с тях, са му трябвали пет години усърден труд, датиращ от времето, когато е решил, че все някога трябва да приключи с тази работа, която го прави — трябва да го признае — поредния лош човек.
Долтън Смит не е просто портфейл „Лорд Бъкстън“ с истинска на вид шофьорска книжка; Долтън Смит е реален човек. Кредитните карти „Мастъркард“, „Амекс“ и „Виза“ се използват редовно. Същото важи и за дебитната карта „Банк ъф Америка“. Не всекидневно, но достатъчно често, за да не събират банковите сметките прах. Кредитният му рейтинг не е отличен, защото това би привлякло внимание, но е много добър.
В калъфа има и кръводарителска карта от Червения кръст, социалноосигурителна карта и членска карта за потребителската група на „Епъл“. Долтън не е тъпак; Долтън Къртис Смит е компютърен специалист на свободна практика със сравнително доходоносна допълнителна работа, която му позволява да ходи, където го отвее вятърът. В портфейла има и снимки на Долтън със съпругата му (развели са се преди шест години), Долтън с родителите му (загинали при тривиална автомобилна катастрофа, когато Долтън бил тийнейджър), Долтън с брат му (с когото не си говорят, откакто Долтън разбрал, че е гласувал за Нейдър на изборите през 2000 г.)
Актът за раждане на Долтън също е в етюито, както и набор от препоръки. Някои са от хора и малки фирми, чиито компютри Долтън е поправял, други са от хазяи, които са му давали жилища под наем в Портсмут, Чикаго и Ървин. Човекът му за свръзка в Ню Йорк — Бъки Хенсън — е авторът на част от тези препоръки; Бъки е единственият човек, на когото Били има пълно доверие. Други от препоръките Били е написал сам. Долтън Смит не се задържа дълго на едно място, нали се носи по вятъра, но когато се позаседи, е много добър наемател: чист и тих, винаги си плаща наема навреме.
За Били Долтън Смит с изрядните си документи е красив като недокоснато снежно поле. Не му се иска да опетнява тази красота, като я вкара в употреба, но нали точно затова е създаден Долтън Къртис Смит. След последния си удар, така популярния последен удар, Били ще изчезне под прикритието на тази нова самоличност. Едва ли ще живее с нея до края на живота си, но дори това не е изключено, ако успее да се измъкне от града, без да изгори; петстотинте хиляди долара предплата вече са се завъртели и са пристигнали в банковата сметка на Долтън в Невис, а този половин милион е доказателство, че Ник подхожда напълно сериозно към настоящата поръчка. Когато работата бъде свършена, останалите пари ще дойдат.
На снимката в шофьорската книжка на Долтън има мъж на възрастта на Били, може би с една или две години по-млад, но рус, а не тъмнокос. И има мустаци.
4.
На следващата сутрин Били спира колата на четвъртото ниво в закрития паркинг до Джерард Тауър. След като променя малко външния си вид, излиза и тръгва в противоположната посока. Това е дебютът на Долтън Смит.
В малък град като този на кратки разстояния могат да се наблюдават големи контрасти. Пиърсън стрийт е на по-малко от километър от закрития паркинг на Главната улица и до нея се стига за петнайсет минути с бърз ход (Джерард Тауър продължава да се извисява достатъчно наблизо, за да се вижда ясно), но се намира в един напълно различен свят от онзи, в който мъже с вратовръзки и жени с високи токчета работят в офиси и обядват в ресторанти, където заедно с менюто ти носят и лист с вина.