На ъгъла има квартален супермаркет, но е затворен. Като много други западащи квартали, този е истински пущинак по отношение на хранителните стоки. Има два бара, единия затворен, а другия едва кретащ. Заложна къща, която съвместява и дейности като осребряване на чекове и отпускане на малки кредити. Окаян малък търговски център малко по-нататък. И редица къщи, които се опитват да изглеждат като от средната класа, но не успяват съвсем.
Били предполага, че причината за западането на този район е празният парцел срещу къщата, която си е набелязал. Голям неравен терен, осеян с боклуци. През него минават ръждясали железопътни релси, които едва се виждат измежду високите бурени и летния златник. Поставени през петнайсет метра табели гласят: ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО и ОПАСНОСТ. Били забелязва стърчащите останки на тухлена сграда, която някога явно е била гара. Може да е обслужвала и автобусни линии — „Грейхаунд“, „Трейлуейс“, „Садърн“. Сега наземният транспорт в града се е преместил другаде и този квартал, който вероятно е бил оживен в последните десетилетия на миналия век, страда от един вид общинска белодробна недостатъчност. Ръждясала количка за пазаруване лежи преобърната на отсрещния тротоар. Окъсани мъжки долни гащи се развяват от едното ѝ колело на горещия вятър, който разрошва русата перука на Долтън Смит и подръпва яката на ризата му.
Повечето къщи се нуждаят от боядисване. Пред някои има табели с надписи ПРОДАВА СЕ. Постройката на №658 също се нуждае от пребоядисване, но на табелата пред нея пише ОБЗАВЕДЕНИ АПАРТАМЕНТИ ПОД НАЕМ. Посочен е и номерът на агенция за недвижими имоти. Били си го записва, после отива по напуканата циментова пътека до входа и оглежда звънците. Макар сградата да е на три етажа, звънците са четири. Само на един от тях, втория от горе надолу, е изписано име: ДЖЕНСЪН. Натиска го. По това време на деня обитателите едва ли са си у дома, но късметът му се усмихва.
По стълбите слиза някой. Сравнително млада жена надзърта през мръсното стъкло на вратата. Вижда бял мъж с изгладена риза с отворена яка и официални панталони. Русата му коса е късо подстригана. Мустаците му са грижливо оформени. Носи очила. Дебеличък е, не чак затлъстял, но е на път. Не изглежда като лош човек, изглежда като добър човек, който е хубаво да свали десет-петнайсет килограма, тъй че жената отваря вратата, но не докрай.
„Все едно не мога да нахълтам и да те удуша още тук, в антрето — мисли си Били. — На улицата пред къщата и на алеята няма паркирана кола, което означава, че съпругът ти е на работа, а липсата на имена срещу останалите три звънеца подсказва, че ти си единствената жива душа в тази стара имитация на викторианска къща.“
— Не купувам от пътуващи търговци — заявява госпожа Дженсън.
— Не, госпожо, аз не съм търговец. Нов съм в града и си търся апартамент. Този квартал изглежда като да ми е по джоба. Само исках да питам дали районът е хубав. Казвам се Долтън Смит.
Били ѝ подава ръка. Тя я докосва със символичен жест и бързо се отдръпва. Но е склонна да говори с него.
— Е, не е особено прекрасен, както виждате, а най-близкият супермаркет е на километър и половина, но със съпруга ми не сме имали сериозни проблеми. Понякога деца влизат в старото депо, сигурно пият и пушат трева, а наблизо има едно куче, което лае по цяла нощ, но това е най-страшното, с което сме се сблъсквали. — Жената млъква и поглежда към ръката му, за да провери за венчална халка. — Вие нали не лаете по цяла нощ, господин Смит? Имам предвид купони и силна музика.
— Не, госпожо. — Били се усмихва и потрива корем. Изкуственият корем е надут като за бременност в шестия месец. — Но обичам да си похапвам.
— Защото в договора за наем има клауза за силния шум.
— Може ли да попитам колко плащате на месец?
— Това си го знаем само ние със съпруга ми. Ако искате да живеете тук, трябва да попитате господин Рихтер. Той е управителят на сградата. Отговаря за още две надолу по улицата… но тази е по-хубава. Според мен.
— Напълно ви разбирам. Извинявайте за въпроса.
Госпожа Дженсън малко омеква.
— Все пак ще ви предупредя да не взимате апартамента на третия етаж. Там е като в пещ дори когато вятърът духа откъм старата гара, а най-често духа оттам.