Горе в кухнята Корин му дава торбичка със сладки и казва:
— Благодаря ти, че ги разведри в този дъждовен ден.
— И аз се забавлявах.
Наистина се е забавлявал. Почти до самия край. Когато се прибира, изхвърля сладките в кофата за боклук. Корин Акерман е отлична кулинарка, но в момента Били не би могъл да ги вкуси. Не може дори да ги погледне.
6.
В понеделник Били отива на среща с агента по недвижими имоти, чийто офис се намира в окаяния малък търговски център на открито на три преки от къщата на №658. Офисът на Мъртън Рихтер се помещава в две тесни стаи между солариум и студио за татуировки „Веселият Роджър“. Отпред има паркиран син джип, доста стар, със залепен надпис от едната страна (НЕДВИЖИМИ ИМОТИ РИХТЕР) и дълга драскотина от другата. Рихтер хвърля на прилежно изработените препоръки на Долтън Смит само мимолетен поглед, после му ги връща заедно с договор за наем. Местата, на които Били трябва да се подпише, са отбелязани с жълт маркер.
— Сигурно си мислите, че цената е малко завишена — казва Рихтер, сякаш Били е възразил. — Навярно имате известно право, но не напълно, защото апартаментът е обзаведен и има интернет. А тъй като на улицата паркирането е забранено до шест вечерта, алеята пред сградата е истинско преимущество. Трябва да я делите със семейство Дженсън, разбира се…
— Възнамерявам да държа колата си на общински паркинг през по-голямата част от времето. Добре ще ми се отрази да ходя по-често пеша. — Той потупва изкуствения корем. — Наемът действително е малко височък, но искам да наема жилището.
— Без да сте го виждали — диви се Рихтер.
— Госпожа Дженсън се изказа много ласкаво за него.
— А, разбирам. Е, ако нямате други въпроси…
Били слага подпис на формуляра и написва първия си чек от името на Долтън Смит: наем за първия и последния месец от престоя и депозит за щети, който е възмутително висок, освен ако тенджерите не са от неръждаема стомана, чиниите и чашите от лиможки порцелан, а лампите не са с абажури „Тифани“.
— Компютърен специалист сте, така ли? — пита Рихтер, докато прибира чека в чекмеджето. Плъзва плик за писма с надпис КЛЮЧОВЕ към Били, после тупва стария си компютър така, както се тупва куче, което не ти върши никаква работа. — Трябва ми малко помощ с това инатливо магаре.
— В момента не съм на работа — отговаря Били, — но мога да ви дам съвет.
— Какъв?
— Вземете си нов, преди да си изгубите всичката информация. В наема влизат ли разходите за ток, вода и кабелна телевизия?
Рихтер се усмихва, сякаш връчва на Били награда.
— Не, тези сметки се плащат отделно. — Подава му ръка.
Били би могъл да попита Рихтер какво точно върши, за да си заслужи комисионата, отдалеч си личи, че договорът е разпечатан от интернет и са попълнени само съответните данни, но грижа ли го е? Ни най-малко.
7.
Били иска да продължи да пише историята (струва му се твърде рано да я нарече книга, за да не я урочаса), но трябва да свърши още няколко неща. Веднага щом банките отварят във вторник, той отива в „Садърн Тръст“ и изтегля част от джобните пари, внесени по сметката на Дейвид Локридж. Минава през три различни магазина и купува още три лаптопа, всичките платени в брой и всичките от евтини марки като „Олтек“. Купува и евтин телевизор с плосък екран. Него плаща с кредитната карта на Долтън Смит.
Следващата му задача е да наеме кола. Закарва тойотата си в гараж далеч от онази част на града, в която се подвизава като Дейвид Локридж, защото не иска някой от офис сградата случайно да го види дегизиран като Долтън Смит. Вероятността подобно нещо да се случи е минимална по това време на деня, когато работните пчелички би трябвало да са си в кошера, но да поеме дори минимален риск би било глупаво. Именно заради такава дреболия може да го заловят.
След като си слага перуката, очилата, мустаците и големия корем, си поръчва такси и моли да го закарат до автокъщата на „Форд“ в западния край на града. Там наема „Форд Фюжън“ за трийсет и шест месеца. Брокерът му напомня, че ако изминава по повече от 17 000 километра на година, ще плати голяма горница. Били се съмнява, че ще измине и петстотин километра с фюжъна. Важното е, че Били има кола, за която Ник знае, а сега Долтън Смит има кола, за която Ник не знае. Това е предпазна мярка, в случай че Ник планира да го изпързаля, но не само. Така Долтън Къртис Смит няма да има никакъв досег с онова, което предстои да се случи на стълбите пред съда. Тази самоличност ще остане неопетнена.