В подземната му бърлога.
8.
Остава на №658 до обяд и разопакова евтините дрехи, включва евтините компютри и отива да напазарува в супермаркет „Брукшир“. С изключение на десет яйца и масло не купува никакви бързо развалящи се храни. Взима предимно неща, които ще издържат, докато отсъства: консерви и замразени полуфабрикати. В три закарва фюжъна на четвъртото ниво на паркинга и след като се уверява, че наоколо няма никой, сваля очилата и изкуствените мустаци. Изпитва невероятно облекчение, когато сваля корема, но вижда, че ще трябва да си вземе бебешка пудра, за да не получи обрив.
Закарва тойотата обратно на Паркинг №1, после се качва на петия етаж в Джерард Тауър. Не сяда да пише и не играе игри на компютъра. Просто седи и мисли. В офиса няма пушка, няма нищо по-смъртоносно от кухненски нож в едно от чекмеджетата в бокса. Може да минат седмици, дори месеци, преди да му потрябва огнестрелно оръжие. Атентатът може и изобщо да не се осъществи, но нима това би било толкова лошо? Във финансово отношение, да. Би изгубил милион и половина долара. Що се отнася до вече преведените петстотин хиляди, дали поръчителят на убийството — онзи, чийто посредник е Ник — ще си ги поиска обратно?
— Ами да се пробва — казва Били и се разсмива.
9.
Докато върви, или по-скоро се влачи, към паркинга, Били размишлява за двубрачието.
Никога не е бил женен дори за една жена, да не говорим за две едновременно, но вече подозира какво е усещането. С една дума: изтощително. В момента води не само два, а три различни живота. За Ник и Джорджо (както и за Кен Хоф, което никак не му се нрави) той е наемен убиец на име Били Съмърс. За обитателите на Джерард Тауър е перспективен писател на име Дейвид Локридж. Както и за обитателите на Евъргрийн стрийт в Мидуд. А на Пиърсън стрийт — на девет пресечки от Джерард Тауър и на безопасното разстояние от шест километра от Мидуд — той е компютърният специалист с наднормено тегло Долтън Смит.
Сега като се замисли, води дори четвърти живот: този на Бенджи Компсън, който се различава от Били тъкмо толкова, колкото да може да си припомня болезнените спомени, които обикновено потиска.
Първоначално е започнал да пише историята на Бенджи на лаптоп, който почти със сигурност (не, абсолютно сигурно) е под наблюдение, защото е решил, че това е интересно предизвикателство като част от пословичния последен удар, но сега разбира, че го е подтикнала една по-дълбока и важна причина: иска историята да бъде прочетена. От когото и да било, дори от двама безскрупулни престъпници от Вегас като Ник Маджарян и Джорджо Пилиели. Сега разбира — досега дори не се е замислял, — че всеки писател, който направи творбите си обществено достояние, се излага на опасност. Това е част от изкушението. Вижте ме. Показвам ви истинската си същност. Свалил съм всички дрехи. Разголил съм си душата.
Докато върви към входа на паркинга, потънал в дълбок размисъл, някой го потупва по рамото и го стряска. Обръща се и вижда Филис Станхоуп, жената от счетоводната фирма.
— Извинявай — казва тя и прави крачка назад. — Не исках да те стряскам.
Дали е забелязала нещо в мига, в който той е свалил маската? Дали е зърнала истинското му лице? Затова ли отстъпва назад? Може би. Ако е така, Били се опитва да разсее съмненията ѝ с чаровна усмивка и прямота.
— Няма нищо. Бях се отнесъл надалеч.
— За книгата ли си мислиш?
За двубрачието.
— Да.
Филис тръгва с него. Носи чантата си на рамо. Носи и детска раница със Спондж Боб и е сменила високите си токчета с гуменки и бели чорапи.
— Днес не те видях при фургоните. В офиса ли обядва?
— Тичах по задачи. Още се настанявам. А и имах дълъг разговор с агента си.
Наистина е говорил с Джорджо, макар и не дълго. Ник се е върнал във Вегас, но Джорджо се е нанесъл в кичозното заедно с двамата нови — имената им са Реджи и Дейна. Били не смята, че Ник и Джорджи Шопара са се наговорили да го следят, не съвсем, но този удар е много важен за тях и би се изненадал, ако проявят небрежност. Всъщност би бил шокиран. Онзи, когото вероятно наблюдават изкъсо, е Кен Хоф. Бъдещата изкупителна жертва.
— Освен това писателят работи дори когато не е на бюрото си. — Били се почуква с пръст по слепоочието.
Филис се усмихва. Усмивката ѝ е красива.