През делничните дни, ако не е прекалено горещо, Били обядва на площада пред Джерард Тауър. Поставя си за цел да се запознае с Колин Уайт, мъжа с крещящите облекла. Уайт създава впечатление не толкова на типичното клише за гей, колкото на истинска карикатура, забавен образ от комедиен сериал от 80-те години. Говори задъхано и емоционално, с бурно ръкомахане. Нарича Били „скъпи“ и „захарче“. След като обаче свиква с маниерниченето му, Били открива, че Колин притежава забележително остроумие. Язвително остроумие. И когато не върти отегчено очи, всъщност е изключително наблюдателен. По-късно, след като поръчката бъде изпълнена, много хора ще правят описания на Дейвид Локридж. Някои, сред които Филис Станхоуп, ще го опишат добре, но Били смята, че описанието на Колин Уайт ще бъде най-точно. Били възнамерява да използва Колин, но дотогава трябва да внимава с него. Били има своята маска на тъпак; Колин Уайт има своята маска на безобиден шегаджия. Двамата са си лика-прилика.
В една обедна почивка, докато седят на пейка под една от малкото сенки на площада, Били пита Колин как може да измъква пари от хората със заплахи по телефона, когато всъщност е свестен тип, а още повече и мека китка. Колин се плясва по бузата и зяпва Били с театрално ококорени очи.
— Ами… някак си… се променям. — Отпуска ръка. Любезната усмивка (подчертана дискретно с гланц за устни) изчезва. Изчезва и мелодичният тон. Гласът, който излиза от гърлото на слабичкия Колин Уайт, облечен днес с жълтите шалвари и пъстрата риза с висока яка, е гласът на вбесен адвокат.
— Госпожо, спрете с ласкателствата, не ми действат. Времето ви изтече. Искате ли да си задържите колата? Защото ако затворя, без да получа утвърдителен отговор, ви обещавам, че следващото ми обаждане ще бъде до съдия-изпълнителя, с когото работим. Плачете колкото си искате, няма да ме омилостивите. — Говори напълно убедително. — Искам до десет минути да видя на екрана си, че сте превели шейсет долара. Или поне петдесет, от мен да мине.
Колин млъква и вперва в Били ококорени очи (подчертани дискретно с очна линия).
— Сега разбираш ли?
Да, това го разбира. Но не разбира дали Колин Уайт е добър или лош човек. Може би е съчетание от двете. Тази идея открай време му се струва смущаваща.
2.
Получава съобщения от „агента“ си на телефона на Дейвид Локридж веднъж или два пъти седмично.
ДжРусо: Редакторът още не е прочел новите страници.
ДжРусо: Звънях на редактора, но го нямаше в офиса.
ДжРусо: Редакторът още е в Калифорния.
И така нататък. Съобщението, което Били чака, съобщението, което означава, че съдът в Калифорния е разрешил екстрадирането на Алън, ще гласи: „Редакторът иска да издаде книгата“. Когато получи това съобщение, Били ще започне с последните приготовления.
Последното съобщение на Джорджо ще гласи: Чекът пътува.
3.
Ник се връща от Вегас в средата на август. Обажда се на Били и му казва да отиде в кичозното имение, след като се стъмни — инструкция, която е напълно излишна. Сядат за късна вечеря в девет и половина. Няма обслужващ персонал — Ник приготвя собственоръчно телешко с пармезан, което не е първа хубост, но виното пино ноар е прекрасно. Били изпива само една чаша, защото е с колата.
Франки, Поли и новодошлите Реджи и Дейна също присъстват. Те се скъсват да хвалят вечерята, включително десерта, който представлява купен от супермаркета кекс, украсен със сметана от флакон. Били познава добре вкуса му. Изял е предостатъчно такава като малък в дома на Степенек, който той, Робин и Гад — както и много от другите въдворени там — наричаха Къщата на вечната боя.
Напоследък често се сеща за онези времена. Както и за Робин. Луд беше по това момиче. Скоро ще започне да пише и за нея, само че ще ѝ смени името с някое подобно. Рики или Рони. Ще промени имената на всички, може би с изключение на едноокото момиче.
Повечето от хората на Ник, мъжете, които Били нарича наум „главорезите от Вегас“, имат имена, завършващи на „и“ като герои от филм на Копола или Скорсезе. Дейна Едисън е различен. Той е рижав и връзва косата си на стегнато кокче на тила, за да компенсира загубата ѝ отпред — челото му прилича на самолетна писта. Франки Елвис, Поли и Реджи са здравеняци. Дейна е слаб и гледа света през очила с тънки рамки. На пръв поглед човек би го помислил за безобиден и кротък, но очите зад стъклата са сини и студени. Очите на стрелец.