Глава 7
1.
Аз отидох при него и си казах, че може да трябва пак да го застрелям. Ако трябваше щях да го направя. Той беше гадже на майка ми но беше лош. Изглеждаше мъртъв само, че аз исках да съм сигурен за това си наплюнчих ръката и коленичих до него. Сложих мократа длан пред устата и носа му за да усетя дали още диша. Не дишаше и тогава разбрах, че със сигурност е мъртъв.
Знаех какво трябва да направя след това но първо отидох при Каси. Надявах се но знаех, че и тя е мъртва. Нямаше как иначе, защото гърдите ѝ бяха премазани. Все пак облизах ръка и я сложих пред устата ѝ но и тя не дишаше. Прегърнах я и се разплаках мислех си как мама винаги казваше преди да тръгне за пералнята Грижи се за сестра си. Само, че аз не се погрижих за нея. Трябваше да застрелям кучия му син по-рано тогава щях да съм се погрижил за нея. Така щях и за мама да се погрижа, защото знаех, че той я бие понякога ама тя се смееше на насиненото си око или разбитата уста и казваше Малко се сдърпахме и аз се ударих без да искам. Все едно щях да ѝ повярвам. Даже Каси не ѝ вярваше, а беше само на 9.
След като свърших да плача отидох при телефона. Той работеше. Не работеше винаги но в онзи ден работеше, защото сметката беше платена. Обадих се на 911 и вдигна една жена.
Аз казах Добър ден казвам се Бенджи Компсън и убих гаджето на майка ми, защото той уби сестра ми. Жената ме попита дали съм сигурен, че мъжът е мъртъв. Казах, че съм сигурен. Тя попита Какъв ти е адресът момче. Аз казах Скайлайн Драйв 19 в парка за фургони Хилвю. Тя попита дали майка ми е вкъщи. Аз отговорих, че я няма, защото е в денонощната пералня в Идъндейл където работи. Жената попита дали съм сигурен, че сестра ми е мъртва. Аз казах, че съм сигурен, защото той я стъпка с крака и ѝ смаза гърдите. Казах, че съм си наплюнчил ръката за да усетя дали диша но тя не дишаше. Жената каза Добре стой там и полицаите ще дойдат след малко. Аз ѝ казах Благодаря г-жо.
Сигурно си мислите, че полицаите вече са щели да дойдат нали гръмнах с пистолета само, че фургоните бяха на края на града и разни хора непрекъснато стреляха по сърни, еноти и мармоти в дворовете си. А и бяхме в Тенеси. В Тенеси всички стрелят, защото това им е хобито.
Стори ми се, че чух нещо все едно гаджето на мама става за да ме погне нищо, че беше умрял. Знаех, че не може да стане повече само, че се сетих за един филм който се вмъкнах да гледам без билет. Вмъкнах и Каси с мен, а тя си криеше очите на най-страшните места и после имаше кошмари и разбрах, че е било много гадно от моя страна да я заведа на този филм. Не знам защо я заведох. Мисля, че във всички хора има нещо гадно което понякога изтича като кръв или гной. Ако можех щях да върна времето и да не я водя на този филм ама пак щях да застрелям гаджето. Той беше лош много лош човек защото уби едно безобидно момиченце. Щях да го застрелям даже да знаех, че ще ме пратят в поправително училище.
А и зомбита има само във филмите на ужасите. Той беше мъртъв като куче. Зачудих се дали да не завия Каси с одеяло но реших да не го правя защото щеше да е тъжно и страшно за това се обадих в Денонощната пералня на номера от вестника залепен с тиксо до телефона. Една жена вдигна в Пералнята и аз казах, че съм Бенджи Компсън и трябва да говоря с майка си Арлийн Компсън която работи в сушилнята. Жената попита дали е спешно. Аз отговорих, че е спешно. Тя каза, че имат страшно много работа днес и попита какво е толкова спешно. На мен ми се стори, че е много нахална и любопитна може би защото бях разстроен но май не беше само заради това. Казах ѝ, че сестра ми е умряла. Това беше толкова спешното. А тя викна Божичко сигурен ли си, а аз попитах дали може да говоря с мама. Защото до гуша ми беше дошло от тая любопитна кучка.
Почаках и след малко мама вдигна слушалката запъхтяна и попита Бенджи какво е станало? Да не си правиш майтап? Аз си помислих, че за всички ни щеше да е много по-добре ако си правех майтап само, че не се майтапех. Разказах ѝ как гаджето ѝ се прибра пияно с гипсирана ръка и как уби Каси и как се опита да убие мен но аз го застрелях. Казах, че полицията идва и, че вече чувам сирените тъй, че да си дойде вкъщи и да им каже да не ме водят в затвора, защото ако не го бях убил той щеше да убие мен.
Излязох и седнах на най-горното стъпало на фургона въпреки, че стъпалата не бяха истински стъпала, а просто циментови блокове които предишното гадже на майка ми онова преди лошото гадже направи на стълби. Онзи се казваше Милтън и не беше лош. Иска ми се да беше останал ама той си тръгна. Не искал да носи отговорност за две деца така ми обясни мама. Все едно ние бяхме виновни. Та излязох на стълбите защото не исках да стоя във фургона с умрелите. Не спирах да се питам дали Каси наистина е умряла и си казвах, че наистина е умряла.