Започнал е да я пише от името на тъпака, но разказът се е преобразил и Били забелязва това чак след като го прочита наново. Тъпакът си е там, всеки читател (Ник и Джорджо например) би казал, че мъжът, написал тези редове, чете предимно списания като „Стар“ и „Инсайд Вю“, както и комикси за Арчи, но в историята се долавя и нещо друго. Разказана е с гласа на детето. Били не е имал намерение да пише от тази гледна точка — поне съзнателно, — но е направил именно това. Сякаш е бил хипнотизиран и се е върнал в детството си. Може би писането действа именно по този начин, когато разказваш важна история.
А неговата история важна ли е? При условие че единствените хора, които ще я прочетат, са той и двама главорези от Вегас, които може би вече са загубили интерес?
— Важна е — казва Били на прозореца. — Защото е моята история.
Важна е и защото е истина. Променил е малко имената — Каси вместо Кати и името на майка му беше Дарлийн, не Арлийн, — но почти всичко е самата истина. Гласът на детето казва истината. Гласът, който никога не е имал шанс да говори, дори на изслушването в съда. Тогава е отговорил на въпросите, които са му задали, но никой не го е попитал как се е чувствал, докато е държал Кати с изпотрошените ребра. Никой не го е попитал как се е почувствал, след като му е било казано да се грижи за сестра си и той не е успял да изпълни тази най-важна заръка. Никой не го е попитал какво е усещането да държиш наплюнчената си ръка пред устата и носа на сестра си, изпълнен с надежда, макар да знаеш, че е мъртва. Никой не го е научил, че откатът на оръжието го е накарал да се оригне все едно просто е изпил газирана напитка твърде бързо. Дори полицаят, който го е прегърнал, не му е задал тези въпроси и сега Били изпитва огромно облекчение да даде възможност на този глас да говори.
Връща се при отворения „Макбук“ и сяда. Поглежда екрана. Мисли си: „Когато стигна до дома на Степенек — само че ще го нарека дома на Спек, — ще позволя на гласа да звучи малко по-зряло. Защото тогава бях малко по-голям.“
Започва да натиска клавишите, първо бавно, после все по-бързо. Лятото продължава да тече около него.
3.
След изслушването в съда с мама се прибрахме вкъщи. Погребахме Каси. Не знам кой погреба гаджето и не ме интересува. През есента отново тръгнах на училище, където някои от децата започнаха да ми викат Бенджи Бум-Бум и останах да повтарям класа. Не участвах в сбивания, но бягах много от часовете и майка ми каза, че трябва да се стегна ако не искам да ме пратят в приемен дом. Не исках затова следващата година се постарах повече и изкарах всички изпити. Когато ме пратиха в дома на Спек вината не беше моя, а на мама.
Тя започна да пие много след като Каси умря, най-вече вкъщи, но понякога излизаше по барове и после водеше мъже у дома. На мен всички тези мъже ми приличаха на лошото гадже, кретени с една дума. Не знам защо майка ми продължи да излиза с все същия тип мъже след онова, което се случи. Тя беше като куче, което повръща и после си изяжда повръщаното. Знам, че звучи гнусно, но няма да си взема думите назад.
Тя и някой от онези мъже, бяха поне трима, а може би дори петима, влизаха в спалнята и тя разправяше, че само се боричкат, но естествено аз вече бях по-голям и знаех, че се чукат. Тогава една вечер, когато тя беше останала да пие във фургона взе, че излезе до бензиностанцията за кутия соленки и на връщане я спрели полицаи. Повдигнали ѝ обвинение, че кара пияна и я тикнали в ареста за 24 часа. Този път мен не ме взеха но ѝ взеха шофьорката книжка за шест месеца и трябваше да ходи до пералнята с автобус.
Една седмица след като ѝ върнаха шофьорската книжка пак я хванаха да кара пияна. Пак имаше изслушване в съда този път за мен, но ти да видиш, същият мъж, който разказа историята за скорпиона и жабата седеше на масата заедно с 2 нови. Той каза: Пак вие. Майка ми каза: Да, пак съм аз и знаете много добре, че изгубих дъщеря си. Знаете какво преживях. Мъжът отвърна: Да, знам, но явно не сте си взели поука, г-жо Компсън. Мама му каза, че той никога не е преживявал нещо подобно. Този път тя имаше адвокат, но той почти не се обади. После тя здраво го насоли и го попита защо не си е свършил работата. Адвокатът каза: Не ми дадохте възможност да направя каквото и да било. Мама заяви: Уволнен сте. Той отвърна, че не може да го уволни, защото напуска.