Полицай Ф. У. С. Малкин каза, че семейство Спек не са най-лошите, нито най-добрите и това също се оказа вярно. Прекарах там 5 години докато станах достатъчно голям, за да се запиша в морската пехота и понякога г-жа Спек ме цапваше по главата с кърпа или с парцал, но никога не ме удряше с ръка и никога не биеше малките деца като Пеги Пай, която беше на шест и окото ѝ беше изгорено с цигара. Когато ме цапваше по главата, аз си го заслужавах. Видях г-н Спек да пляска деца само два пъти. Веднъж, когато Джими Дайкърман счупи прозорец докато хвърляше камъни и втория път, когато хвана Сара Пийбоди да подскача около Пеги и да пее: Пеги, Пеги, виж се ти, едното ти око жуми, Пеги, Пеги, погледни, само че не виждаш ти. Тогава г-н Спек я зашлеви. Сара беше гаднярка, лош човек. Веднъж, когато я попитах каква иска да стане, когато порасне, тя отвърна: Ще стана компаньонка и ще се чукам с известни мъже за пари. После се разсмя все едно се беше пошегувала, тъй че може би беше шега.
Семейство Спек не бяха нито добри нито лоши, просто хора, които се прехранваха с парите, които получаваха от щата Тенеси. Минаваха успешно всички проверки. Ние ходехме на училище с автобус и винаги облечени с чисти дрехи, но когато реших да постъпя в морската пехота, г-н Спек дойде с мен в съда на едно изслушване, на което да се еманципирам от майка си, и на второ, за да може той да стане мой настойник. Така можеше да подпише документа и аз да постъпя в пехотата на 17 и половина вместо да чакам да навърша 18. Мислех си, че майка ми може да дойде на изслушването за еманципация, но тя не дойде, а и как да дойде, след като не знаеше изобщо за него? Щях да ѝ кажа, но тя вече не беше във фургона, нямаше я и в апартамента в който живееше известно време с гаджето, което я направи наркоманка. След тези 2 изслушвания г-н Спек ми каза: Бог да ти е на помощ, вече можеш да правиш каквото си поискаш, Бенджи. Аз казах, че не вярвам в Бог, а той рече: С времето ще повярваш.
Какво научих в Къщата на вечната боя: На света няма само 2 вида хора, добри и лоши, както си мислех като дете, което съдеше за хората от начина по който се държаха по телевизията. Има 3 вида. Третият вид са хора, които се стараят да се разбират с другите, както полицай Ф. У. С. Малкин ми каза. Такива са повечето хора по света и според мен те са сиви хора. Няма да те наранят (поне умишлено), но няма и да ти помогнат особено. Те ще ти кажат: Прави каквото искаш и Бог да ти е на помощ.
Аз мисля, че на този свят сам трябва да си помогнеш.
Когато отидох в Къщата на вечната боя там имаше 14 деца заедно с мен. Рони казваше, че това е добре, защото 13 било фатално число. Най-малката беше Пеги Пай, която още се подмокряше понякога. Имаше едни близнаци Тими и Томи, които бяха на 6 или 7. Най-голям беше Глен Дътън, той беше на 17 и постъпи в армията малко след като аз пристигнах. Нямаше нужда г-н Спек да му става настойник и да подпише документите, майка му ги подписа, защото Глен обещал да ѝ изпраща заплатата си. Глен каза на нас с Рони: Онази кучка би ме продала като роб на чалмите, ако може да изкара някакви пари от това. Глен беше здравеняк и непрекъснато псуваше дори повече от Рони, която псуваше като хамалин, но никога не тормозеше по-малките деца. Също така беше страхотен бояджия и винаги се качваше на най-високото скеле.
Когато полицай Малкин спря пред къщата за малко да ослепея от гледката в съседния двор. Там имаше изхвърлени коли, докъдето ми стигаше погледът, не само няколко, а десетки. Натрупани бяха нагоре по един хълм, а скоро разбрах и че се спускат от другата му страна като колкото по-нататък бяха, толкова по-стари и ръждясали изглеждаха. Слънцето се отразяваше от предните стъкла на колите, които още имаха стъкла. На половин километър от къщата на Спек имаше зелен сервиз направен от ламарина. Чувах как разни хора вътре бръмчат с пневматични дрелки и дрънчат с френски ключове. Отпред имаше табела на която пишеше: АВТОЧАСТИ СПЕК и ДРЕБНИ РЕМОНТИ и НИСКИ ЦЕНИ.
Полицай Малкин ми каза: Този сервиз е на брата на Спек, грозна гледка, нали? Обаче се намира извън градското зониране, затова никой не му прави проблем. Твоят Спек се намира вътре в градското зониране, затова той трябваше да загради с мрежа къщата отстрани и отзад. Казвам ти това, за да не си помислиш, когато видиш мрежата, че отиваш в затвор. Гробището за коли е опасно, Бенджи. Неслучайно е оградено. И през ум да не ти минава да влизаш там, нали? Аз отвърнах: Разбира се. Но е Глен, Рони и Дони ходехме при колите. Понякога само двамата с Рони, друг път и с Дони, след като Глен отиде в армията, а накрая ходех предимно сам, след като Рони избяга. Понякога се чудя къде ли е отишла. Надявам се да е добре. Тъжно ми беше без нея. Може би затова се записах в морската пехота, но да си призная честно май щях да постъпя там и без друго.