Петте години през които бях едно от момчетата на Спек ми бяха достатъчни, за да видя как Къщата на вечната боя си сменя цвета три пъти. Има неща, които си спомням ясно от времето си там, като онзи път, когато ме изгониха временно от училище, защото се сбих с 2 момчета, които ми викаха Бенджи Бум-Бум и накрая ми дойде до гуша. Те бяха по-големи, но аз продължих да се бия даже, след като едното ми насини окото, а другото за малко да ми разбие носа. На втория, казваше се Джаред Клайн, му хванах панталоните и ги смъкнах, за да видят всички пожълтелите му от пикня гащи. След това много му се подиграваха, но така му се падаше.
Друго, което си спомням ясно беше как Пеги Пай влезе в болницата с пневмония. След една седмица, а може би 10 дни, г-жа Спек ни събра в хола да се молим, защото каза тя, Пеги починала и отишла на небето при Исус и сега можела да вижда и с двете очи. Доминик Уигмор рече: Дано на небето храната е по-хубава, а г-н Спек му каза: Не се обаждай много-много да не ти плесна един. Като и да е молихме се за душата на Пеги и Рони трябваше да си запуши устата с ръка, за да не се разсмее на думите на Дони, само че в същото време плачеше. Някои от другите деца също плачеха, защото Пеги беше „любимка“ на всички. Аз не плаках, но ми беше мъчно. По-късно, когато с Рони, Глен и Дони бяхме в Демо Дерби, Рони пак си поплака. Глен я прегърна и Рони каза: Пеги беше много миличка, нали? А Глен отвърна: Да, много мила беше.
Тогава тя прегърна мен и аз също я прегърнах и това беше единственото хубаво нещо, което излезе от смъртта на Пеги, защото бях влюбен в Рони Гивънс. Знаех, че нищо няма да излезе защото тя беше с 2 години по-голяма и си падаше много по Глен, но не можеш да спреш чувствата си. Чувствата са като въздуха, влизат в теб и излизат.
Демо Дерби наричахме гробището за коли, което се намираше зад Къщата на вечната боя и до Авточасти Спек. То си беше нашето специално място. Това, че ни казваха да не влизаме там само ни караше още повече да искаме да ходим там. Рони каза, че това е като Забранения Плод от Дървото в Райската градина, който Ева не бивало да къса. Глен махна с ръка към безбройните редове стари коли със стъкла, отразяващи слънцето и превръщащи го в стотици слънца и каза, че това си е цяла овощна градина, а ние с Рони се разсмяхме.
Когато ходехме там, търсехме най-добрите коли като кадилаци, линкълни и беемвета, а веднъж дори видяхме една стара лимузина Мерцедес, на която ѝ липсваше цялата задница. Глен винаги носеше метла и удряше седалките по няколко пъти преди да се качим, за да пропъди мишките, които се навъртаха из колите. Веднъж уплаши един огромен плъх. Тогава Дони беше с нас и каза: Айдеее, изгони г-н Спек, а ние щяхме да се пръснем от смях. Та седяхме в колите и си представяхме, че са здрави и пътуваме нанякъде.
Лесно влизахме в Демо Дерби, защото имаше дупка в мрежата в задния край на детската площадка и веднъж Глен каза, че кой знае колко шибани сирачета са минавали през тая дупка и се зачуди къде ли са те сега. Това ни разсмя, но тогава Рони отвърна: Едва ли са на хубаво място. Дони се разсмя и на нейните думи, но ние с Глен не се засмяхме. Аз го погледнах и той ме погледна и двамата си мислехме „Едва ли са на хубаво място“!
Понякога Глен сядаше зад волана и се правеше, че кара, а Рони сядаше на седалката до него. Понякога си разменяха местата и Глен крещеше неща от рода на: ЛЕЛЕ РОНИ ГЛЕДАЙ ДА НЕ БЛЪСНЕШ ШИБАНОТО КУЧЕ, а Рони завърташе волана рязко и се правеше, че го заобикаля. Глен се катурваше с глава в скута ѝ, а Рони го блъсваше и му казваше: Сложи си колана, глупако!
Аз винаги седях отзад с Дони, ако той дойдеше с нас, но основно си седях сам. Така и предпочитах. Няколко пъти Глен носеше кутийка с бира, от която се редувахме да пием всички, докато свършеше. Тогава Рони ни даваше ментови бонбони, за да не миришем на алкохол. Веднъж Глен донесе 3 бири и малко се напихме, а Рони въртеше волана и Глен ѝ каза: Гледай да не те спре полицията, скъпа. Двамата се разсмяха, но на мен не ми беше смешно, защото майка ми наистина я беше спряла полицията.