Дони пушеше. Не знам дали същият човек, който купуваше бира на Глен купуваше и цигари на Дони, но той държеше кутия „Марлборо“ зад една разкована дъска под леглото си. Пушеше най-често в задния двор до кухнята, но един ден извади цигарите, докато седяхме в стар „Буик Истейт“ и си представяхме, че караме към Вегас, където ще играем на рулетка и ще хвърляме зарове. Рони му каза: Да не си посмял да запалиш в тази суха трева и разлято масло. Дони я попита дали не ѝ е дошло та се зъби така. Глен се обърна, размаха юмрук и му рече да си вземе думите назад, ако не иска да му разбие устата. По-късно, когато бях във Фалуджа, видях как сержант Уест стреля с гранатомет по къща на бунтовници в квартал на града, който наричахме Пицата, и тя се взриви и разхвърча до небесата заради всичките муниции вътре. Извадихме късмет, че не загинахме, защото не очаквахме толкова мощен взрив. Тогава се сетих как Дони понякога пушеше и в бараката на двора, където семейство Спек държаха кутиите с боя. Там вероятно беше много по-опасно, отколкото навън в Демо Дерби.
Дони си взе думите назад, но Рони тупна здраво Глен по рамото: Нямам нужда да ме защитаваш, Дътън.
Когато Рони се обърнеше към теб на фамилно име, значи беше много ядосана. Тя се завъртя към задната седалка и каза: Не е нужно да ми е дошло, за да се притеснявам от пожар, Уигмор, защото си имам това. Тя протегна ръка и му показа лъскав белег от изгаряне. Всичко го бяхме виждали. Белегът започваше малко под лакътя и стигаше чак до рамото. Родителите ѝ бяха изгорели при пожар в дома им. Рони скочила от прозореца на втория етаж в последния момент с горящи ръка, крак и коса. Така се беше озовала в Къщата на вечната боя при семейство Спек, когато единствената ѝ роднина, леля, заявила, че няма да я вземе. Единствения път, когато отишла да види Рони в болницата ѝ рекла: Отгледах две деца, истински проклетии и ми стига толкова. Рони казваше, че не може да я вини.
Знам какво причинява огънят, каза тя. Ако някога забравя трябва само да си погледна ръката, за да си припомня. Дони каза, че съжалява, аз също. Аз нямаше за какво да се извинявам просто ми стана мъчно, че Рони беше изгорена, но също така се радвах, че не беше пострадало красивото ѝ лице. След това всички отново бяхме приятели макар, че Дони Уигмор не ми беше толкова добър приятел, колкото Рони и Елен.
4.
— Добре си прекарвахме в Демо Дерби — казва Били.
Отново гледа през прозореца към съда. Август е отстъпил място на септември, но лятната мараня продължава да трепти във въздуха. Били я вижда как се носи на вълни по улицата. Напомня му на трептенето на въздуха над голямата пещ зад кухнята в Къщата на вечната боя.
Семейство Спек бяха семейство Степенек, Рони Гивънс беше Робин Магуайър, Глен Дътън беше Гадсън Дрейк. Гадсън като историческата Сделка на Гадсън, установил беше Били. Като войник прочете книгата „Робство, скандали и стоманени релси“, в която се разказваше за покупката на пустинния регион от Мексико. Прочел я беше във Фалуджа между операция „Бдителна решимост“ през април 2004 и „Фантомна ярост“ през ноември. Гад каза, че преди да умре от рак на белия дроб, майка му казала, че баща му, който отдавна не живеел с тях, бил учител по история, затова имало логика в избора на името му. „Може да не съм единственият Гадсън на света — казал му беше веднъж в Демо Дерби, докато си представяха, че пътуват нанякъде, — но бас държа, че сме не повече от десетина с това малко име.“
Били промени имената на приятелите си, но Демо Дерби си остана Демо Дерби и наистина си прекарваха добре там, преди Гад да постъпи в армията, а Робин да избяга, за да… какво му беше казала?
— За да си търся щастието с бързоходните ботуши — изрича Били на глас. Това беше казала. Само че ботушите ѝ не бяха бързоходни, а вехти велурени боти с ластици отстрани.
„Обичах я сред руините“, мисли си Били и решава да напише още един-два абзаца, преди да приключи за деня.
Глава 8
1.
Две лоши неща се случват през почивните дни за Деня на труда. Едното е глупаво и обезпокоително, другото хвърля светлина върху това в какъв неприятен човек се е превърнал неусетно. Взети заедно, те го карат да осъзнае, че колкото по-скоро се махне от Ред Блъф, толкова по-добре. „Не биваше да приемам поръчка с толкова дълъг период на изчакване“, мисли си Били в края на уикенда, но е нямало как да знае предварително.
Какво да знае? Че семейство Акерман и другите съседи от Евъргрийн стрийт ще го харесат например. Както и че той ще ги хареса.