В събота в центъра на града има парад по случай празника. Били и семейство Акерман отиват с микробус, който Джамал е взел назаем от „Отлични гуми“. Шанис се държи за майка си с една ръка и за Били с другата, докато си проправят път през тълпата и си намират място на ъгъла на Холанд стрийт и Главната улица. Когато парадът най-сетне пристига, Джамал качва дъщеря си на раменете си, а Били качва Дерек на своите. Приятно му е да носи детето.
Парадът минава без проблеми, дори фактът, че едно дете по-късно ще разбере, че е седяло на раменете на убиец, не го тревожи чак толкова. Глупавото и обезпокоително нещо, грешката, се случва в неделя. В близост до квартал Мидуд се намира малкото градче Коуди и там през последните две седмици от лятото пристига мизерен малък панаир в търсене на последна порция приходи, преди децата да тръгнат отново на училище.
Тъй като Джамал още не е върнал микробуса, а в неделя времето е хубаво, решават да заведат децата на панаира. Пол и Дениз Рагланд също идват. Седмината се разхождат по централната алея, ядат наденички и пият безалкохолно. Дерек и Шанис се возят на въртележката, на влакчето и на въртящите се чаши. Господин и госпожа Рагланд отиват да играят бинго. Кори Акерман цели водни балони със стрелички и печели лента за глава с пайети, на която пише: НАЙ-СТРАХОТНАТА МАЙКА НА СВЕТА. Шанис ѝ казва, че изглежда супер и прилича на принцеса.
Джамал се пробва на кегли и не печели нищо, но когато решава да изпробва силата си, удря тежестта чак догоре и камбанката на върха на машината звънва. Кори му ръкопляска и заявява, че той е нейният герой. За тази проява на изключителна сила Джамал получава картонен цилиндър с хартиено цвете, затъкнато в лентата. Когато си го слага на главата, Дерек се разсмива толкова силно, че му се налага да кръстоса крака и да изтича до най-близката тоалетна, за да не се напишка в гащите.
Децата се возят на още няколко въртележки, но Дерек отказва да се качи на Клатещата се гъсеница, защото била за бебета. Били се качва с Шан и така се заклещва на седалката, че после Джамал трябва да го издърпа като коркова тапа от бутилка. Това разсмива всички.
Докато се връщат да търсят семейство Рагланд, стигат до стрелбище „Точният мерник“. Петима-шестима мъже стрелят с въздушни пушки по пет реда мишени, които се движат в противоположни посоки и между тях изскачат ламаринени зайци. Шанис посочва грамадно розово фламинго най-отгоре на стената с наградите и казва:
— Много бих искала да имам такова в стаята си. Може ли да си го купя с джобните пари?
Баща ѝ обяснява, че тези играчки не се продават, а трябва да бъдат спечелени.
— Тогава го спечели, татко!
Мъжът, който държи стрелбището, носи раирана риза, килната наперено на една страна сламена шапка и изкуствени къдрави мустаци. Прилича на певец във вокален квартет от миналия век. Той чува думите на Шанис и подканва с жест Джамал да се приближи.
— Зарадвайте момиченцето си, господине, ако уцелите три от зайците или четири от птиците на най-горния ред, то ще се прибере вкъщи с фламингото Фреди.
Джамал се разсмива и му дава пет долара за двайсет изстрела.
— Подготви се за разочарование, миличка — казва той, — но пък може да спечеля някоя от по-дребните награди.
— Ще успееш, татко — заявява твърдо Дерек.
Били гледа как Джамал подпира пушката на рамо и знае, че ще извади късмет, ако успее да спечели някоя от плюшените костенурки, които се предлагат като утешителна награда за два точни изстрела.
— Цели се в птиците — казва му Били. — Знам, че зайците са по-големи, но те изискват светкавична реакция, когато изскочат.
— Щом казваш, Дейв.
Джамал стреля десет пъти по птиците на най-горния ред и не успява да уцели нито една. После сваля дулото по-ниско, улучва два от бавно преминаващите ламаринени лосове на най-долния ред и получава една от костенурките. Шанис поглежда играчката без особена радост, но му благодари.
— Ами ти, друже? — обръща се мъжът с раираната риза към Били. Повечето от другите клиенти са си тръгнали. — Искаш ли да пробваш? За пет долара получаваш двайсет сачми, а трябва да уцелиш само четири птици, за да зарадваш малката си приятелка с фламингото Франки.
— Нали се казваше Фреди? — пита Били.
Мъжът се усмихва и килва сламената си шапка на другата страна.
— Франки, Фреди или Фелиша, момиченцето ще се зарадва.
Шанис го поглежда обнадеждено, но си мълчи. Дерек е онзи, който го убеждава да постъпи глупаво, когато казва: