Гаси компютрите, чете малко (в момента е подхванал книгите на Иън Макюън), после отваря хладилника. Сметаната още става, но млякото се е вкиснало. Решава да отиде до минимаркет „Зоуни“, за да купи ново. Когато заварва Дон и Бевърли на верандата да си делят кутийка бира, ги пита дали искат нещо от магазина.
Бевърли го моли да провери дали имат пуканки за микровълнова „Поп Сикрет“.
— Довечера ще гледаме някой филм в Нетфликс. Заповядай, ако искаш.
Били за малко да приеме, което е възмутително, но в крайна сметка им казва, че ще си ляга рано, защото утре сутринта потегля за Алабама.
Отива пеша до окаяния малък търговски център. Синият джип на Мъртън Рихтер с одрасканите врати не се вижда никакъв, а офисът на агенцията по недвижими имоти е затворен. Затворени са и солариумът, салонът за маникюр „Пламтящи нокти“ и студиото за татуировки „Веселият Роджър“. Зад салона за маникюр има изоставена пералня и магазин за един долар, на чиято витрина има табела с надпис: ЗАПОВЯДАЙТЕ В НОВИЯ НИ ОБЕКТ НА ПЛОЩАД „ПАЙН“. Минимаркетът се намира в края на редицата от магазини. Били взима мляко от хладилника. Няма „Поп Сикрет“, но има „Акт II“, тъй че взима една кутия от тях. Продавачката е жена на средна възраст с боядисана с къна коса; изглежда така, сякаш в последно време не ѝ върви, например през последните двайсет години. Тя му предлага торбичка за покупките, но Били отказва. В „Зоуни“ използват найлонови торбички, които са вредни за околната среда.
На връщане минава покрай двама млади мъже, които стоят пред изоставената пералня. Единият е бял. Другият е чернокож. И двамата носят суичъри с качулки и големи джобове отпред. Джобовете са увиснали от тежестта на нещата в тях. Двамата стоят приведени един към друг и си шушукат нещо. Оглеждат Били изпитателно, когато минава. Той не ги поглежда директно, но ги вижда идеално с периферното си зрение. След като не забавя крачка, младежите продължават да си шушукат. Все едно са окачили на вратовете си табелки с надпис: ПЛАНИРАМЕ ДА ОТПРАЗНУВАМЕ ДЕНЯ НА ТРУДА, КАТО ОБЕРЕМ МЕСТНИЯ МИНИМАРКЕТ.
Били излиза от окаяния малък търговски център обратно на улицата. Усеща как младежите го наблюдават. Не притежава телепатични способности, освен ако не става въпрос за обикновената телепатия, присъща на човек, оцелял във военна зона, откъдето за спомен са му останали само половин палец на единия крак и две Пурпурни сърца (отдавна изхвърлени).
Мисли си за продавачката в минимаркета — очукана от живота женица, ако се съди по външния ѝ вид. И на този празник положението ѝ няма да се подобри. И през ум не му минава да се върне, за да спре крадците — ако се съди по нахъсаните им погледи, така направо би си изпросил да го убият, — но се замисля дали да не звънне в полицията. Само че наоколо няма улични телефони, отдавна са ги махнали, а телефонът, който носи със себе си, е на Долтън Смит. Ако се обади в полицията, ще трябва да го изхвърли. Тогава и останалата част от тази самоличност ще изгори, защото от какво се състои тя? Само от хартия.
Вместо това се прибира и казва на Бевърли, че не е имало „Поп Сикрет“. Тя отвръща, че няма проблем и приема пуканките „Акт II“. По Пиърсън стрийт и в най-натоварените часове не минават много коли, а в празничен ден улицата пустее. Били се ослушва за гърмежи. Не чува нищо. Но това не го успокоява.
2.
Били си е свалил приложението за телефон на местния вестник малко след като е пристигнал в града, който няма търпение да напусне, и през следващите няколко дни следи дали ще излезе новина за обир в „Зоуни“. Открива я в раздела за местни новини, кратко съобщение в обзора за новостите от града. В статията пише, че двама въоръжени с пистолети мъже са задигнали около сто долара („Сред които и моите банкноти“, мисли си Били). Продавачката Уанда Стъбс била сама в магазина по това време. Откарана била в болница „Рокланд Мемориъл“, където превързали раната на главата ѝ и я изписали. Значи единият от онези боклуци я е ударил, вероятно с дръжката на пистолета, защото не е изпразнила касата с необходимата бързина.
Били може да си внушава (и го прави), че е можела да пострада много по-тежко. Може да си внушава (и го прави), че обирът е щял да протече по същия начин дори да е позвънил в полицията. Това не променя факта, че се чувства като свещеника и левита от библейската притча, подминали нападнатия от разбойници човек, преди един самарянин да му се притече на помощ.