Прочел е Библията от кора до кора, докато е бил в морската пехота — всеки войник получава Библия, ако поиска. Често съжалява за това си решение. В Библията винаги се намира някоя притча, която да те накара да се почувстваш гузен. Библията — Новият завет и Старият — не прощава.
3.
С г-н Спек отидохме в Чатануга, където постъпих в морската пехота. Мислех си, че трябва да отида в някоя база, за да се запиша, но се оказа просто офис в търговски център с магазин за прахосмукачки от едната страна и място, където ти смятат данъците, от другата. Над вратата имаше знаме с надпис СИЛНА ЧАТАНУГА върху едно от райетата. На прозореца имаше снимка на морски пехотинец с надписи СЛУЖИМ ГОРДО и ИМАШ ЛИ НУЖНИТЕ КАЧЕСТВА?
Г-н Спек ме попита: Сигурен ли си, Бенджи? Аз отговорих, че съм сигурен, но не бях. Мисля, че на седемнайсет години и половина не си сигурен в нищо, ама се правиш, за да не изглеждаш като пълен смотльо.
Та влязохме и аз говорих със сержант Уолтън Флек. Той ме попита защо искам да стана морски пехотинец и аз отговорих, че искам да служа на страната си, въпреки че всъщност исках да се махна от дома на Спек и от Тенеси и да започна живот, който да не е толкова тъжен. Глен и Рони си бяха заминали, а Дони беше прав, когато каза, че само боята остава.
След това сержант Флек ме попита дали смятам, че съм достатъчно корав, за да бъда морски пехотинец, и аз отговорих с „да“, въпреки че и за това не бях сигурен. После ме попита дали мисля, че мога да убия човек в битка, и аз отговорих „да“.
Г-н Спек попита сержанта дали може да поговори с него насаме и той се съгласи. Казаха ми да изляза и г-н Спек седна на бюрото срещу сержанта и започна да говори. И аз можех да разкажа на сержанта за случилото се с лошото гадже на майка ми, но предполагам, че беше по-добре да го научи от „отговорен възрастен човек“. С всичко, което преживях като малък, а и като голям, се ни там съществуват ли изобщо такива хора.
След известно време ме повикаха да вляза и описах случилото се в графата Лична информация. После се подписах на четири места много старателно, както ми нареди сержантът. Когато станах готов, той ми каза да се явя при него в понеделник. Каза, че понякога младите мъже трябва да чакат с месеци, но аз съм дошъл в точния момент. Каза ми, че в понеделник ще положа входния изпит за постъпване в армията и изпита по физическа подготовка заедно с другите „зайци“. Входният изпит помагал на морската пехота да разбере какво мога да правя и колко съм умен.
Попита ме дали имам татуировки и аз отговорих, че нямам. Попита ме дали понякога нося очила и аз отговорих, че не нося. Каза ми и други неща, като например да си донеса осигурителната карта и ако нося обица, да я сваля. После каза (и на мен ми стана смешно, ама не се разсмях) задължително да нося гащи. Аз отговорих „Добре“. Той каза, че ако ми има нещо, което не съм написал, да му кажа сега и да си спестя разкарването. Аз казах, че няма нищо друго.
Сержант Флек ми стисна ръка и каза: Ако искаш да купонясваш, гледай да го направиш този уикенд, защото в понеделник, когато полагаш изпита, ще трябва да бъдеш напълно съсредоточен. Аз отговорих: Добре. Той рече: А, не така, я да те чуя как казваш: Разбрано, сержант Флек. Аз казах това и той ми стисна ръката и рече, че му е било приятно да се запознаем. С вас също, каза на г-н Спек.
На връщане г-н Спек заяви: Много се перчи, но мисля, че не е убивал никого, за разлика от теб, Бенджи. Просто не изглежда като такъв човек.
По това време Рони вече беше избягала (с бързоходните ботуши) преди 4 или 5 месеца, но преди да тръгне ми позволи да я целуна в Демо Дерби. Беше супер, но когато поисках да направим нещо повече, тя се разсмя, отблъсна ме и рече: Много си малък, но исках да ти оставя нещо за спомен от мен. Аз отвърнах, че няма да я забравя, и я помня и до днес. Мисля, че не забравяш момичето, с което си се целувал истински за пръв път. Тя ми каза
4.
Били спира, вдига очи от екрана на лаптопа и поглежда през прозореца. Робин му е казала, че когато се установи някъде, ще изпрати писмо до Степенек, за да могат приятелите ѝ от Къщата на вечната боя също да ѝ пишат. Казала е на Били да направи същото, когато си тръгне оттам.
„Предполагам, че скоро ще потеглиш нанякъде — каза му през онзи ден, докато седяха в потрошения мерцедес. Позволила му беше да ѝ разкопчае блузата — поне това му позволи — и се закопчаваше, като скриваше цялата прелест в пазвата си. — Но идеята ти да се напъхаш в пастта на военната машина… замисли се, Били. Твърде млад си, за да умреш. — Целуна го по носа. — И твърде красив.“