Били започва да описва тази случка, като пропуска единствено, че е получил най-силната, болезнена и прекрасна ерекция в живота си, докато са се натискали. В този момент телефонът на Дейвид Локридж избръмчава, че е получил съобщение. От Кен Хоф е.
Имам нещо за теб. Май е време да си го вземеш.
И тъй като май е прав, Били му отговаря: Добре.
Хоф пише: Ще намина до вас.
А, не, в никакъв случай. Хоф в къщата му? До семейство Акерман с чиито деца Били играе монополи в събота и неделя? Хоф ще донесе пушката, увита в одеяло, естествено, че ще направи подобна глупост, сякаш всеки с малко ум в главата не би се досетил какво има вътре.
Не, пише той. Уолмарт. Паркинга на Градинския център. 7:30 довечера.
Чака и гледа мърдащите точки на екрана, докато Хоф съчинява отговора си. Ако си въобразява, че ще променят мястото на срещата, дълбоко се лъже. Но когато идва, отговорът се оказва съвсем кратък: ОК.
Били гаси лаптопа, без дори да довърши последното изречение. Приключил е за днес. „Хоф отрови извора“, мисли си. Но знае, че не това е причината. Хоф просто си е такъв. Истинската отрова е оръжието. Ударът наближава.
5.
В 7:25 Били паркира тойотата на Дейвид Локридж в зоната пред Градинския център на огромния паркинг на „Уолмарт“. След пет минути, точно в 7:30, получава съобщение.
Не те виждам, има прекалено много коли, слез и ми помахай.
Били слиза от колата и маха с ръка, все едно е зърнал приятел. Класически вишневочервен мустанг кабриолет — точно в стила на Кен Хоф — се приближава бавно по една от алеите и спира до скромния автомобил на Били. Хоф слиза. Изглежда по-добре, отколкото при предишната им среща, и дъхът му не мирише на алкохол. Което е добре, с оглед на товара му. Носи тениска с якичка (маркова, естествено), изгладени памучни панталони и мокасини. Подстригал се е. „Но същността на Кен Хоф си е тук“, мисли си Били. Скъпият одеколон не може да прикрие мириса на притеснение. Този човек не е замесен от твърдо тесто, а за да занесеш пушка на сериен убиец, се изисква твърдост.
Пушката все пак не е увита в одеяло и Били е склонен да му пише червена точка. Вместо това Хоф изважда от багажника на мустанга сак за голф на шотландски карета, от който стърчат главите на четири стика и проблясват на светлината на залязващото слънце.
Били взима сака и го прибира в багажника на своята кола.
— Нещо друго?
Хоф пристъпва от крак на крак и ресните на мокасините му потрепват. След малко казва:
— Ами, да. Може ли да поговорим?
Тъй като е разумно да знае какво се върти в главата на Хоф, Били отваря предната врата на тойотата и го кани с жест да се качи. Хоф се качва. Били заобикаля от другата страна и също се качва.
— Искам само да те помоля да кажеш на Ник, че съм подходящ. Би ли го направил?
— За какво си подходящ?
— За всичко. За това. — Хоф сочи с палец зад гърба си, като има предвид сака за голф в багажника. — Просто го увери, че може да разчита на мен.
„Гледаш прекалено много филми“, мисли си Били.
— Кажи му, че всичко е наред. Някои от хората, на които дължа пари, вече са удовлетворени. След като ти си свършиш работата, и останалите ще бъдат удовлетворени. Кажи му, че ще се разделим като приятели и всеки ще си тръгне по своя път. Ако някой някога ме попита — не знам нищо. Ти си просто някакъв писател, на когото съм дал офис под наем в една от сградите ми.
„Не — мисли си Били. — Не си дал офиса под наем на мен, а на агента ми Джордж Русо, който всъщност е Джорджо Пилиели, наричан още Джорджи Шопара, известен сътрудник на Николай Маджарян. Ти си връзката и го знаеш много добре, поради което сега водим този разговор. Все още си въобразяваш, че можеш да се скатаеш, след като поръчката бъде изпълнена. Навярно имаш право да си въобразяваш подобни работи, защото скатаването ти е патент. Проблемът е там, че дълбоко се съмнявам да успееш да се скатаеш след десет часа в стая за разпити под натиска на ченгетата. Едва ли ще издържиш и пет, ако пробват да те изкушат със споразумение. Мисля, че тогава ще се пречупиш като вейка.“
— Чуй ме сега — казва Били с добронамерен, но твърд тон все едно иска да си поговорят по мъжки. Нима е работа на Били Съмърс да следи този дразнител да не се издъни? Нима той не е само изпълнителят, онзи, който изпълнява поръчката и след това изчезва като Худини? Досега винаги е било така, но за два милиона…