Хоф междувременно го гледа обнадеждено. Нуждае се някой да го успокои, да го увери, че всичко ще бъде наред. Това е задача като за Джордж, него го бива в тези работи, но Джорджи Шопара не е тук.
— Знам, че обикновено не се занимаваш с подобни неща…
— Точно така!
— … и знам, че си нервен, но тук не става въпрос за кинозвезда, политик или папата. Говорим за лош човек.
„Също като теб“, гласи изражението на Хоф, и защо не? Това, че Били е спечелил розово фламинго за сладко момиченце с панделки в косата, е без значение. Това не е, както казват, смекчаващо вината обстоятелство.
Били се обръща и поглежда Хоф право в очите.
— Кен, трябва да те попитам нещо. Не го приемай лично.
— Добре, става.
— Не носиш микрофон или нещо подобно, нали?
Шокираното изражение на Хоф казва на Били всичко, което иска да знае, и той бърза да прекъсне объркания поток от възражения, леещ се от устата на предприемача.
— Добре, добре, вярвам ти. Длъжен бях да попитам. А сега ме слушай. Никой няма да прати голям екип следователи да разследват този случай. Няма да се ровят много. Ще зададат няколко въпроса, ще потърсят агента ми и ще разберат, че той е фантом, заблудил всички с добре изработени документи, и с това ще се приключи. — Друг път. — Знаеш ли какво ще кажат полицаите? Не пред вестниците и телевизиите, а помежду си?
Кен Хоф поклаща глава, без да откъсва очи от Били.
— Ще кажат, че става въпрос за отмъщение или за разчистване на сметки между гангстери и че който е извършил убийството, е спестил на общината разходите по съдебния процес. Ще ме потърсят, няма да ме открият и ще преместят случая в купчината с неразкрити престъпления. Ще си кажат: „По-добре, че се отървахме от този боклук“. Схващаш ли?
— Ами, щом казваш…
— Добре. Сега се прибирай. Другото остави на мен.
Кен Хоф внезапно се навежда към него и за миг Били си мисли, че ще го фрасне. Вместо това Хоф го прегръща. Днес изглежда по-добре, но дъхът му говори друго. Не вони на алкохол, но вони.
Били изтърпява прегръдката, въпреки лошия дъх. Даже също го прегръща леко. После отново подканва Хоф да си тръгва. Хоф слиза от колата за облекчение на Били (за огромно облекчение), но веднага се връща. Усмихва се и този път усмивката му изглежда искрена, сякаш е от сърце. Очевидно Хоф има сърце.
— Знам нещо за теб.
— Какво, Кен?
— В съобщението, което ми изпрати, не си написал градински център с малка буква. Написал си го с главно Г. А преди малко каза „помежду си“, а не „между тях“. Не си толкова тъп, на колкото се правиш, нали?
— Достатъчно умен съм, за да знам, че няма да имаш проблеми, ако не си усложняваш живота. Не знаеш откъде съм взел пушката и нямаш представа какво съм планирал да направя с нея. Точка по въпроса.
— Добре, още нещо трябва да ти кажа. Да си знаеш. Чувал ли си за Коуди?
Естествено. Това е градчето, в което ходиха на мизерния панаир. В първия момент Били очаква Хоф да каже, че някой го е видял там и го е запомнил заради точната стрелба. Мисълта е параноична, но преди удар така и трябва да бъде.
— Да. Недалеч от моя квартал е.
— Вярно. В деня на удара в Коуди ще стане нещо, което да отвлече вниманието на полицията.
Единственото средство за отклоняване на вниманието, доколкото на Били му е известно, са двете гърмящи димки, които ще бъдат заложени в уличката зад кафене „Слънчевото“ и някъде близо до съда. Коуди е на километри от центъра, а и Ник в никакъв случай не би казал на това магаре за пиротехниката.
— Какво ще стане?
— Пожар. Сигурно ще се подпали някой склад, в онзи район има много. Ще се случи преди твоят човек… твоята мишена… да стигне до съда. Нямам представа колко по-рано. Реших, че е добре да знаеш, ако случайно си се абонирал да получаваш новини на телефона или компютъра.
— Добре, благодаря ти. А сега е време да тръгваш.
Хоф вдига бодро палци и се връща в скъпата си кола. Били го изчаква да си тръгне и се отправя към Евъргрийн стрийт, като кара внимателно, защото в багажника му има пушка.
Склад в Коуди? Сериозно? Ник знае ли? Според Били не знае, Ник би му казал за всичко, което може да окаже влияние върху удара. Но Хоф знае. Въпросът е дали Били да съобщи на Ник и Джорджо тази неочаквана подробност. Смята да не споделя. Иска първо да обмисли хубаво какво означава това.
Посъветвал е Хоф да не си усложнява живота. Само че как да избегне усложненията, когато след три-четири часа в стаята за разпити полицаите започнат да го питат как е платил на кредиторите, които са му дишали във врата. На този етап вече ще го наричат „Кен“, а не „господин Хоф“, защото така правят, когато надушат кръв. Откъде взе парите, Кен? Да не е умрял богатият ти чичо, Кен? Все още имаш време да се измъкнеш от тази каша. Искаш ли да споделиш нещо с нас, Кен? Кен?