— Сейлър Муун! Някое момиченце много ще се зарадва!
Шан Акерман много би се зарадвала, но кутията не е за нея.
9.
След вечерята у Акерман (овчарският пай на Кори е превъзходен) Били слиза в стаята за отдих в мазето и изважда пушката от сака за голф. М24 е, точно каквато е поръчал, и изглежда добре. Разглобява я, подрежда отделните части на масата за пинг-понг и ги почиства една по една. Общо са над петдесет. Намира телескопичния мерник в един от двата джоба с ципове на сака. В другия джоб има списание, в което са увити пет патрона „Сиера МачКинг“ с кух връх.
На Били му е нужен само един.
10.
На другата сутрин в десет без петнайсет влиза във фоайето на Джерард Тауър със сака за голф преметнат на рамо. Умишлено идва толкова късно, за да може работните пчелички вече да са си по кошерите. Ърв Дийн, възрастният охранител, вдига очи от списанието, което чете — днес е „Автомобилни тенденции“ — и му се усмихва.
— Голф ли ще играеш, Дейв? Ех, живот си живеете вие писателите!
— Не — отвръща Били. — Голфът ми се струва най-скучната игра на света. Стиковете са за агента ми. — И завърта сака, та Ърв да види голямата панделка с лъскавите букви. Закачена е на страничния джоб, в който сега има зареден пълнител, вместо двайсетина поставки за топки за голф.
— Страшно мило от твоя страна. Това е скъп подарък!
— Той прави много за мен.
— Аха, добре. Само че господин Русо не ми изглежда много спортна натура. — Ърв протяга ръце пред себе си, за да опише огромното шкембе на Джорджо.
Били има подготвен отговор.
— Да, сигурно би се гътнал от инфаркт най-много на третата дупка, ако ходеше пеша, но той си има специално изработена количка. Каза ми, че се е научил да играе голф в колежа, когато бил много по-слаб. Веднъж ме убеди да отида на игрището с него и да знаеш как здраво удряше топката, представа си нямаш.
Ърв става и за миг Били изстива при мисълта, че старите му полицейски инстинкти са се задействали за един последен път и охранителят иска да огледа стиковете, което би спасило живота на Джоуел Алън и навярно би сложило край на живота на Били. Само че Ърв се обръща настрани и плясва с длани внушителната си задница.
— Ето, от тук идва силата. — Пак се плясва, за да подчертае думите си. — Точно от тук. Питай всеки нападател в Националната футболна лига или бейзболист, който редовно прави хоум рънове. Питай Хосе Алтуве. Висок е само метър и седемдесет, но задникът му е твърд като тухла.
— Явно това е тайната. Джордж определено има забележителен диференциал. — Били оправя зеления калъф на един от стиковете. — Приятен ден, Ърв.
— И на теб. Ей, кога е рожденият ден? Ще му изпратя картичка.
— Другата седмица, но той може да не е тук. В момента е на Западното крайбрежие.
— Палми и красавици край басейна — казва Ърв и сяда. — Добре звучи. Ти до късно ли ще работиш днес?
— Не знам. Ще видя как ще потръгне.
— Ех, живот си живеете вие писателите — казва отново Ърв и отваря списанието.
11.
В офиса Били маха един от зелените калъфи — онзи, на който пише ТРЯС! От дулото на пушката стърчи парче от корниз, отрязан до подходящата дължина. За единия край на корниза е залепена дървена готварска лъжица. Пъхната в калъфа, прилича достатъчно на главата на стик за голф. Били изважда приклада, цевта и затвора на оръжието. После бута два от стиковете настрани, за да извади кутията за обяд, която е увил в пуловер, за да заглуши всякакво дрънчене. В кутията са по-дребните части — винтът за мерника, ударникът, механизмът за изхвърляне на гилзите, заключващият щифт и така нататък. Прибира разглобената пушка заедно с пълнителя, мерника „Леуполд“ и една резачка за стъкло в шкафа над вратата между кабинета и кухненския бокс. Заключва го и прибира ключа в джоба си.
Дори не прави опит да седне да пише. Приключил е с писането, докато не уреди тази работа. Премества настрани луксозния лаптоп и отваря своя. Въвежда паролата — смесица от цифри и букви, която е запаметил (не я държи записана на издайническо листче) — и отваря файл на име НЕЖНИЯТ РАЗБОЙНИК. Въпросният нежен разбойник, естествено, е Колин Уайт от „Бизнес решения“. Във файла са описани десет от крещящите комбинации от дрехи, с които Колин идва често на работа.