Няма как да предвиди с коя от тях ще бъде облечен Колин в деня, в който ще доведат Джоуел Алън в съда, но това не е фатално. Не само защото хората вярват на очите си дори когато очите ги лъжат, но и тъй като почти със сигурност ще носи жълтите шалвари. Понякога Колин ги комбинира с широка хипарска риза, друг път с тениска с надпис ГЕЙ ОБЩНОСТТА ПОДКРЕПЯ ТРЪМП или с някоя от многобройните си тениски на рокгрупи. Няма значение, защото онзи Колин, когото хората ще видят, ще носи отгоре яке с устните на „Ролинг Стоунс“ на гърба. Били никога не е виждал Колин да носи яке, защото горещото лято едва е свършило, но подобна дреха определено е в негов стил. А ако в деня на атентата е горещо, както е характерно за есента в този район, пак няма да има нищо подозрително, ако носи тънко яке. То ще представлява моден аксесоар.
Когато хората на Ник с фалшивия микробус на „Градско благоустройство“ видят Били да ги подминава тичешком, без да се качи, няма да си помислят: „Били Съмърс бяга“; ще мярнат жълтите шалвари и дългата до раменете черна коса и ще си помислят: „Гледай го оня педал с крещящите дрехи как се е уплашил“.
Поне така се надява.
На личния си лаптоп Били отваря страницата на Амазон, за да направи експресна поръчка.
Глава 9
1.
Минава една седмица. Били продължава да очаква обаждане от Джорджо. В петък вечерта кани съседите в задния си двор на барбекю и след вечеря той, Джамал и Пол Рагланд играят бейзбол, докато децата играят на гоненица и тичат под летящата топка, която Пол и Джамал мятат с невъобразима сила. Въпреки че ръкавицата, която Джамал е изровил отнякъде и е дал на Били, е добре подплатена, ръката му още тръпне, когато се заема да измие малкото мръсни съдове. Тогава телефонът му започва да звъни.
Той посяга първо към телефона на Дейвид Локридж, но не звъни той. После поглежда телефона на Били Съмърс, но и той не звъни. Което означава, че го търсят на телефона, който изобщо не е очаквал да звънне. Сигурно се обажда Бъки от Ню Йорк, защото единствено той има номера на Долтън Смит. Но когато взима апарата от етажерката в хола, осъзнава, че това не е вярно. Записал е номера и във формуляра на Мъртън Рихтер от агенцията за недвижими имоти, а също така го е дал и на Бевърли Дженсън, съседката.
— Ало?
— Здравей, съседе. — Не е Бевърли, а съпругът ѝ. — Как е в Алабама?
За миг Били няма никаква представа за какво говори Дженсън. Напълно вцепенен е.
— Долтън? Чуваш ли ме?
Тогава всичко си идва на мястото. Долтън Смит е в Хънтсвил и инсталира компютърната система в офиса на застрахователна компания „Екуити Иншурънс“.
— Да, да, чувам те. Как ли? Ужасна жега е.
— Иначе времето хубаво ли е?
Били няма представа какво е времето в Хънтсвил, сигурно е същото като в Ред Блъф, но не може да е напълно сигурен. Ако е имал дори бегла представа, че Дон Дженсън може да му се обади, е щял да провери прогнозата.
— Горе-долу — отговаря. — С какво мога да ти бъда полезен?
Представя си как Дон ще каже: „Ами, тъкмо се чудехме кой, по дяволите, си всъщност. Изкуственият корем може и да заблуди повечето хора, но жена ми веднага забеляза, че не е истински.“
— Виж, майката на Бев се влоши рязко вчера и почина днес следобед.
— О, много съжалявам. — Били наистина съжалява. Може би не „много“, но поне малко. Бевърли не е Кори Акерман, но е свястна.
— Да, Бев е много разстроена. В момента е в спалнята, събира багажа и реве, реве и събира багажа. Утре летим за Сейнт Луис, на летището ще наемем кола и продължаваме към мизерното градче Дигинс. Не само за погребението, трябва да уредим разни други въпроси, докато сме там. Ще отсъстваме известно време. — Дон въздъхва. — Не ми се ще да правя тези разходи, но адвокатът ѝ ще чете завещанието във вторник и май има изгледи да наследим някакви пари. Поне така изглежда, но ги знаеш какви са адвокатите.
— Уклончиви — казва Били.
— Точно така, уклончиви. Но Анет беше грижовна майка, а Бев е единственото ѝ дете.
— Ясно.
— Със сигурност ще постоим там известно време, затова ти се обаждам. Бев ме помоли да те попитам дали може да оставим ключ за апартамента ни под изтривалката ти. Когато се върнеш от Алабама, ще сме ти много признателни, ако нагледаш хладилника и полееш зелената лилия и бегонията на Бев. Луда е по тези треволяци, даже ги кръщава, представяш ли си? Ако ще отсъстваш повече от седмица, не знам какво ще правим. Не познаваме много хора в квартала.