„Защото в квартала няма много хора“, мисли си Били. Мисли си и че това е добра новина. Даже чудесна, невероятен късмет. Цялата къща на Пиърсън стрийт ще бъде на негово разположение, освен ако семейство Дженсън не се приберат преди Джоуел Алън да потегли от Калифорния.
— Ако не можеш…
— Мога и с удоволствие ще се заема. Колко време мислиш, че ще отсъствате?
— Нямам представа. Най-малко седмица, може би две. Трябва да си взема отпуск. Неплатен, естествено, но ако получим наследство…
— Ясно, напълно те разбирам. — Става все по-хубаво. — Няма проблем с цветята. Би трябвало скоро да се върна и този път да си постоя вкъщи за по-дълго.
— Чудесно. Бев ми каза да ти предам, че можеш да си взимаш от хладилника каквото поискаш. Каза, че няма смисъл храната да се разваля. Вярно, млякото може вече да се е вкиснало…
— Да и аз се сблъсках със същия проблем. Желая ви лек път.
— Благодаря, Долтън.
— Няма проблем — отвръща Били.
2.
През нощта Били лежи в леглото с ръце под възглавницата и гледа продълговатото петно жълтеникава светлина на тавана, хвърляна от уличната лампа пред дома на Фазио. Пак е забравил да дръпне пердетата. Все се кани да го направи, но все му изскача от ума. Може би сега, след като няма какво друго да прави, освен да чака, най-накрая ще се сети.
Надява се чакането да е кратко, не само защото отсъствието на Дон и Бевърли е изключително удобно, но и тъй като часовете, които прекарва в Джерард Тауър, ще са много тягостни, ако не пише историята на Бенджи. Следва периодът във Фалуджа и Били вече знае точно кои случки да разкаже, кои ярки спомени да опише. Онези разкъсани торби за боклук, закачени по клоните на палмите и развявани от горещия вятър като знамена. Как бунтовниците пристигат с таксита за сраженията с морските пехотинци и се изсипват от тях като клоуни от мъничка кола в цирка. Само че клоуните в цирка не слизат с вдигнати пушки. Как момчета с тениски на 50 Сент и Снуп Дог разнасят муниции и се стрелкат из руините с окъсаните си маратонки „Найки“ и гуменки „Чък Тейлър“. Как едно трикрако куче с откъсната човешка длан в уста тича през парка Джолан. Били вижда белия прах по лапите му съвсем ясно.
Парченцата са налице, но не може да ги подреди, докато не изпълни поръчката. Според Уилям Уърдзуърт най-добрите литературни произведения описват силни емоции, припомнени в пълен покой. Били е изгубил покоя си.
Най-накрая заспива, но тихото избръмчаване на телефона го буди в тъмна доба. Обикновено не би се събудил, но сега спи много леко и го спохождат кратки неуловими сънища. Така е било и в морската пехота.
Три телефона се зареждат един до друг на нощното шкафче: на Били, на Дейв и на Долтън. Свети екранът на собствения му телефон.
Дв1Дом: Обади ми се.
Следва номер с кода на Лас Вегас. Дв1Дом е „Двойно домино“, казиното и хотелът на Ник. При Били часът е три. Във Вегас Ник вероятно тъкмо се приготвя за лягане.
Били се обажда. Ник вдига и го пита как е. Били отговаря, че е добре, само дето е три през нощта.
Ник се засмива бодро.
— Това е най-подходящият момент да звъниш по телефона, хората са си вкъщи. Току-що разбрах, че нашият приятел вероятно ще пристигне следващата седмица в сряда. Трябваше да дойде в понеделник, но взел че получил леко хранително натравяне, навярно собственоръчно причинено. Колата ще го закара до хотела, където ще пренощува. Следиш ли ми мисълта?
Били я следи. Хотелът на Алън всъщност е окръжният затвор.
— На другата сутрин ще дойде при теб за Д-то. Разбираш ли какво имам предвид?
— Да. — Делото.
— Рижият ни приятел набави ли ти каквото ти трябваше?
— Да.
— Става ли?
— Да.
— Добре. Очаквай още едно съобщение от агента си, после да си готов. След това заминаваш на почивка, нали?
— Да — отговаря Били.
— Трябва да си платиш сметката на този телефон и на другите, ако ползваш такива. Схващаш ли?
— Да. — Въпросите на Ник започват да му дотягат, но в същото време е хубаво, че го разпитва толкова подробно. Ник все още си мисли, че говори със слабоумен. Да унищожи телефона на Били Съмърс, да унищожи телефона на Дейвид Локридж, да унищожи всички предплатени телефони, които може да си е купил, разбрано. Телефонът, който ще запази, е онзи, за който Ник не знае.
— След това пак ще се чуем. Задръж този телефон още известно време, ако искаш, но изтрий съобщението, което ти изпратих — казва Ник и затваря.
Били изтрива съобщението и заспива след по-малко от минута.