3.
През уикенда е хладно. Изглежда, есента най-сетне идва. Били забелязва първите цветни багри по дърветата на Евъргрийн стрийт. В неделя следобед играят монополи — Били срещу три деца и още пет-шест зяпачи около дъската. Заровете обикновено са на негова страна, но не и днес. Хвърля три двойки и се озовава в затвора три поредни пъти, статистическа аномалия, почти равносилна на това да познаеш всички шест числа в лотарията „Мега Милиони“. Успява да се задържи достатъчно в играта, че двама от противниците му да фалират, после губи от Дерек Акерман. Когато банката е взела и последния му ипотекиран имот, децата започват да ликуват злорадо, хвърлят се върху него и крещят, че е загубеняк. Кори слиза да види каква е тази врява и изкрещява през смях:
— Слезте от него, ще го задушите.
— Размазаха те! — вика Дани Фазио доволно. — Размаза те едно дете!
— Така е — съгласява се Били, също през смях. — Ако бях взел железопътните линии, вместо да вляза в затвора…
Беки, приятелката на Шан, издава пърдящ звук с уста и всички отново избухват в смях. После се качват горе и ядат пай в хола, където Джамал гледа бейзболен мач от финалите. Шан седи до Били на дивана с фламингото в скута си. По време на седмия ининг заспива, облегнала глава на ръката му. Кори го кани да остане за вечеря, но Били отказва с обяснението, че иска да отиде на кино. Нямал търпение да гледа „Смъртоносен експрес“.
— Гледах трейлърите — казва Дерек. — Филмът изглежда страшен.
— Аз ям много пуканки — отвръща Били. — Така не ме е страх.
Били не отива на кино, а слуша отзиви за него в един подкаст, докато кара към закрития паркинг, където го чака фюжънът. Добре е да бъде подготвен. Отива с фюжъна на Пиърсън стрийт и прибира вещите на Долтън Смит в гардероба. Качва се в апартамента на горния етаж и полива зелената лилия и бегонията на Бев Дженсън. Зелената лилия изглежда в отлична форма, но бегонията е оклюмала.
— Готово, Дафни — казва Били. На малка табелка пред саксията е написано името ѝ. Бегонията се казва — кой знае защо — Уолтър.
Били заключва и излиза от къщата с бейзболна шапка, която скрива тъмната му коса. Носи и слънчеви очила, макар вече да се мръква. Връща фюжъна на паркинга, прибира се с тойотата в Мидуд, гледа телевизия, ляга си. Заспива почти веднага.
4.
В понеделник следобед на вратата се чука. Били отваря със свито сърце, защото очаква да е Кен Хоф, но не е той. Филис Станхоуп е. Усмихва се, но очите ѝ са зачервени и подпухнали.
— Би ли извел една дама на вечеря? — пита тя без заобикалки. — Гаджето ме заряза и имам нужда да се разведря. — След кратка пауза добавя: — Аз черпя.
— Няма нужда — казва Били. Подозира докъде може да доведе тази покана, но не го интересува. — С радост ще платя сметката, а ако не си съгласна, може пак да си я поделим.
Но не си поделят сметката. Плаща я Били. Мисли си, че Филис може да е решила да отпразнува края на връзката си, като спи с него, и трите коктейла „Скрудрайвър“, които изпива — два преди вечерята и един, докато се хранят — само затвърждават тази идея. Били ѝ предлага листа с вината, но тя махва с ръка.
— Не смесвай алкохола, за да нямаш тревоги. Това е от…
— „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ — довършва Били и тя се разсмива.
Филис хапва съвсем малко, обяснява, че раздялата е била грозна, първо очи в очи, после по телефона, и просто не е гладна. Всъщност вечерята е просто повод да глътне малко алкохол. Има нужда от кураж за онова, което следва, и сега изглежда не просто възможно, а неизбежно. Били също го иска. Отдавна не е бил с жена. Докато плаща сметката с една от кредитните карти на Дейвид Локридж, си мисли как децата са скочили върху него с викове, че е загубеняк. А сега, само ден по-късно, на същия този загубеняк май ще му провърви.
— Да отидем у вас. У нас ще съм принудена да гледам афтършейва му на етажерката в банята.
„Твоя воля — мисли си Били. — Можеш да гледаш афтършейва на етажерката в моята баня. Можеш дори да използваш четката ми за зъби.“
Когато пристигат в жълтата къща на Евъргрийн стрийт, Филис оглежда обстановката с интерес, прави му комплимент за плаката на „Доктор Живаго“, който Били е купил от един магазин за вехтории в центъра, и го пита дали има нещо за пиене. В хладилника има шест бири. Били я пита дали иска чаша, а Фил отвръща, че ще пие направо от кутийката. Той занася две бири в хола.
— Мислех, че в момента не пиеш алкохол.
Били свива рамене.
— Обещанията са затова — за да бъдат нарушавани. А и в момента не съм на работа.