Джим вдига показалец и рецитира:
— На смъртния си одър никой не казва „Иска ми се да бях прекарвал повече време на работа“. Думите на Оскар Уайлд непосредствено преди да се пресели в отвъдното.
Били би могъл да каже на Джим, че за предсмъртни думи на Оскар Уайлд се смята изказването „Ако тези тапети не се махнат, ще се махна аз“, но само се усмихва.
Истината е, че сега, когато ударът наближава, не иска да прекарва много време с тези хора не защото не ги харесва, а именно защото ги харесва. Фил, изглежда, си е взела почивен ден. Дано да си вземе почивка и в сряда, и в четвъртък, но май не бива да се надява прекалено.
Телефонът на Долтън започва да звъни тъкмо когато влиза в офиса. Обажда се Дон Дженсън.
— Долън, човече! Прибра ли се?
— Да.
— Как си? Как са Дафни и Уолтър?
— И тримата сме добре. Вие как сте? — Порядъчно наквасен, така звучи Дон, въпреки че едва минава обед.
— Човече, по-добре не съм бил. — „Добре“ прозвучава като „добле“. — Беви също. Кажи здрасти на Долън!
Някъде в далечината, но съвсем ясно, защото крещи, Бевърли казва:
— Здравей, захарче! — И избухва в писклив смях. Значи и тя се е напила. Двамата, изглежда, не са в траур в традиционния смисъл на думата.
— Беви ти каза „здрасти“.
— Да, чух я.
— Долън… приятелю… — Дон снишава глас. — Ние сме богати.
— Сериозно?
— Адвокатът прочете завещанието тази сутрин и майката на Беви ѝ е оставила всичко. Акции и банкови сметки. Близо двеста хиляди долара!
В далечината Беви надава победоносен вик и Били не сдържа усмивката си. Сигурно когато изтрезнее, пак ще скърби, но в момента двамата обитатели на апартамент в западнал квартал на града празнуват и Били напълно ги разбира.
— Това е чудесно, Дон. Много се радвам.
— Колко време ще си останеш вкъщи този път? За това ти звъня, Долън.
— Вероятно доста дълго. Сключих нов договор с…
Дон не го изчаква да довърши.
— Супер, супер. Продължавай да поливаш Дафни и Уолтър, защото… знаеш ли какво?
— Какво?
— Познай!
— Не мога да позная.
— Опитай, генийче, опитай!
— Отивате в Дисниленд.
Дон се разсмива толкова силно, че Били дръпва слушалката от ухото си с болезнена физиономия, но също така се усмихва. На едни порядъчни хора им се е случило нещо хубаво и независимо в какво положение се намира той самият, няма как да не се зарадва. Чуди се дали Зола някога е писал за подобен обрат. Едва ли, но Дикенс…
— Близо си, Долън, близо си. Отиваме на круиз!
В далечината Бевърли надава радостен възглас.
— Дали ще си вкъщи за около месец? Даже месец и половина? Защото…
В този момент Бевърли грабва телефона и Били отново трябва да дръпне своя от ухото си, за да пощади претовареното си тъпанче.
— Ако те няма, ги остави да умрат! Мога да си купя нови! Даже цяла оранжерия!
Били едва успява да изкаже своите съболезнования и поздравления, когато Дон отново взима телефона.
— А когато се върнем, ще се преместим. Повече няма да гледаме онзи шибан парцел отсреща. Не че говоря лошо за твоя апартамент, Дол. Беви искаше него да вземем.
Бев вика:
— Вече не!
Били казва:
— Не се тревожете, ще поливам Дафни и Уолтър.
— Ние ще ти платим, господин Градинар! Имаме много пари!
— Няма нужда. Вие сте добри съседи.
— И ти, Долън, и ти. Знаеш ли какво пием?
— Да не би да е шампанско?
Били отново трябва да отдръпне телефона от ухото си.
— Улучи право в десетката!
— Не прекалявайте. И поздрави Бевърли от мен. Съжалявам, че е загубила майка си, но пък се радвам за придобивката ви.
— Непременно ще я поздравя. Страшно ти благодаря, приятелю. — Дон се смълчава за момент и когато проговаря отново, звучи почти трезвен. — Двеста хиляди долара. Представяш ли си?
— Да — отвръща Били. Затваря и сяда на стола в кабинета. Той ще получи много повече от двеста хиляди, но смята, че Дон и Бевърли Дженсън са истински богатите. Точно така, те са по-богати от него. Колкото и сантиментално да звучи, това е самата истина.
7.
На следващата сутрин, когато завива към закрития паркинг до Джерард Тауър, на телефона на Дейвид Локридж пристига съобщение. Били първо паркира на четвърто ниво и го прочита чак тогава.
ДжРусо: Чекът пътува.
Били се съмнява, че вече пътува — на Западното крайбрежие е едва шест и половина, но разбира, че чекът ще бъде изпратен съвсем скоро. Алън ще дойде вероятно с пътнически самолет, закопчан с белезници към някой следовател от Ред Блъф или щатски полицай, което е чудесно. Време е да запретва ръкави.