Отваря задната врата на колата и взима от седалката хартиена торба от супермаркет. В нея са натъпкани шалварите и тънкото яке с устните на „Ролинг Стоунс“ на гърба. Тези шалвари не са жълти, въпреки че жълтите са любимите на Колин Уайт. След продължителен мисловен дебат Били е решил, че жълтото ще се набива на очи прекалено много. Панталоните, които е поръчал от Амазон, са черни със златисти пайети. Сигурен е, че Колин страшно би ги харесал.
Подготвил си е история, в случай че — малко вероятно, но не и изключено — Ърв го попита защо идва на работа с торба от супермаркет, но Ърв разговаря с няколко хубавици от „Бизнес решения“ и само му помахва разсеяно, когато Били минава покрай него и се отправя към асансьорите.
В офиса отваря торбата, бръква под дрехите и изважда табелата, която е купил от пълен с подобни на нея рафт в „Стейпълс“. Надписът гласи: СЪЖАЛЯВАМЕ, ЗАТВОРЕНО. От двете му страни са нарисувани тъжни личица. Под тях е оставено празно място за кратко пояснение. Били написва с маркер НЯМА ВОДА; ПОЛЗВАЙТЕ ТОАЛЕТНИТЕ НА 4 ет. ИЛИ 6 ет. Размахва табелата във въздуха няколко пъти, та посланието му да не се размаже, и я прибира в торбата. Пъхва вътре и дългата черна перука и прибира торбата в шкафа.
Сяда на бюрото и прехвърля историята на Бенджи на флаш памет. След това използва програма, която изтрива всичко от лаптопа „Макбук Про“. Лаптопът ще остане тук. Целият е осеян с пръстовите му отпечатъци, както всичко останало в офиса, дори да избърше навсякъде, все ще пропусне някой, но няма нищо. Веднага щом стреля и види, че Джоуел Алън лежи мъртъв на стълбите пред съда, Били Съмърс ще спре да съществува. А що се отнася до личния му лаптоп… би могъл да изтрие и него, да го зареже тук и да използва някой от чисто новите евтини лаптопи на Пиърсън стрийт, но не иска да го оставя. Този лаптоп ще вземе със себе си.
8.
След час на вратата се чука. Били отваря, като отново очаква да е Кен Хоф, може би уплашен и готов да се откаже, но пак се оказва, че греши. Този път е Дейна Едисън, един от главорезите, които Ник е повикал от Вегас. Днес не е облечен с гащеризона на „Градско благоустройство“. Днес е олицетворение на безличието, облечен с тъмни панталони и сиво спортно сако. Дейна е дребен, носи очила и на пръв поглед човек би си помислил, че мястото му е в счетоводната фирма на Фил Станхоуп в другия край на коридора. Но ако се вгледаш по-внимателно, навярно ще забележиш — особено ако си бивш морски пехотинец — нещо съвсем друго.
— Здрасти, друже — казва Едисън тихо и любезно. — Ник ме прати да поговоря с теб. Може ли да вляза?
Били му прави път. Дейна Едисън влиза бодро в антрето с лъснатите си кафяви кожени обувки и отива в малката конферентна зала, която Били използва за писателско ателие. Както и за наблюдателница. Едисън се движи пъргаво и самоуверено. Хвърля бърз поглед към масата, където личният лаптоп на Били е отворен и на екрана се вижда преполовена игра на крибидж, после поглежда през прозореца. Проследява с очи пътя на куршума, който самият Били е проследявал многократно през лятото. Само че лятото си е отишло и сега въздухът е хладен.
Добре че Едисън му дава малко време, защото Били е свикнал да бъде сравнително умен мъж на име Дейвид Локридж и има опасност да се изпусне. Но когато Едисън се обръща отново към него, Били е сложил маската на тъпака, опулени очи, леко отворена уста. Не чак толкова, че да изглежда като местния идиот, но достатъчно, за да прави впечатление на човек, който би повярвал, че Зола е името на някой от враговете на Супермен.
— Ти си Дейна, нали? Видяхме се у Ник.
Едисън кимва.
— Също така си ме виждал заедно с Реджи да обикаляме с общинския микробус, нали?
— Аха.
— Ник се интересува дали си готов за утре.
— Да.
— Къде е пушката?
— Ами…
Дейна се ухилва, при което разкрива зъби, дребни и чистички като всичко останало в него.
— Няма значение. Но ти е подръка, нали?
— И още как.
— Имаш ли резачка за стъклото на прозореца?
Глупав въпрос, но Били има репутацията на глупав човек.
— Аха.
— Не я използвай днес. Слънцето огрява тази страна на сградата цял следобед и някой може да забележи дупката.
— Знам.
— Да, предполагам, че го знаеш. Ник каза, че си бил снайперист. Убивал си хора във Фалуджа. Как беше там?