— Хубаво. — Не беше хубаво. Също като този разговор. С Едисън в стаята Били се чувства като в компанията на малък и много компактен буреносен облак.
— Ник искаше да се уверя, че планът ти е ясен.
— Ясен ми е.
Едисън все пак обяснява:
— Стреляш. След пет секунди, най-много десет, ще избухне силен взрив зад ей онова кафене.
— От пиротехническа димка.
— Точно така, димка. За нея отговаря Франки. Пет секунди след това, най-много десет, ще избухне димка и зад книжарницата на ъгъла. Нея ще я задейства Поли Логан. Всички хукват да бягат. Ти хукваш с тях, поредният чиновник, който иска да види набързо какво е станало и после да офейка. Завиваш зад ъгъла. Общинският микробус ще те чака там. Реджи ще е отворил задната врата. Аз ще седя зад волана. Качваш се и обличаш гащеризона по най-бързия начин. Ясно ли е?
На Били всичко му е ясно от самото начало и не се нуждае от преговор в последния момент.
— Да. Само да те питам нещо, Дейна.
— Какво?
— Трябва да свърша някои неща, да се подготвя, а започна ли да ги върша, няма връщане. Сигурен ли си, че ще е утре?
Дейна понечва да отговори, да каже „разбира се“, но Били поклаща глава.
— Помисли си, преди да отговориш. Помисли си хубаво, защото ако нещо се промени, цялата работа отива на кино, с мен е свършено, а Джоуел Алън продължава да диша. Така че… сигурен ли си?
Дейна Едисън оглежда Били внимателно, може би за да го прецени наново. Накрая се усмихва.
— Колкото съм сигурен, че слънцето изгрява от изток. Нещо друго?
— Не.
— Добре. — Едисън излиза в антрето с пружинираща походка. Кокчето на тила му прилича на тъмночервена топка на брава. На вратата той се обръща и оглежда Били с ясните си безизразни сини очи. — Гледай да улучиш — казва и си тръгва.
Били се връща в кабинета и се взира в зарязаната игра на крибидж. Мисли си за факта, че Дейна Едисън не е споменал нищо за евентуален пожар в склад в Коуди, а със сигурност би го направил, ако знае за него. Мисли си и за възможността наистина да се озове в канавката край някой селски път с дупка в челото, ако действа по плана на Ник. Ако това стане, то най-вероятно ще го застреля Едисън. А кой ще прибере останалите милион и половина? Ник, разбира се. На Били му се иска да вярва, че това са просто параноични мисли, но след посещението на Едисън дълбоко се съмнява. Въпреки дългогодишното им сътрудничество, на Ник със сигурност му е минала през ум мисълта, че ако елиминира Кен Хоф, ако елиминира Били Съмърс, всички останали остават чисти.
Били затваря компютъра. Не е в състояние да пише. Днес дори не е в състояние да играе крибидж.
9.
На връщане от офиса се отбива в железария „Ейс“ и купува последното, което му трябва: катинар. Когато пристига вкъщи — последната му нощ тук, — на най-горното стъпало на верандата намира лист, затиснат с камък. Смъква чантата с лаптопа от рамото си, взима листа, сяда, разглежда го и си мисли, че би могъл да мине и без това на изпроводяк. На листа има рисунка с флумастери, очевидно нарисувана от дете, което обаче има известни заложби. Трудно е да се каже колко точно е талантлива художничката, защото е само на осем години. Отдолу се е подписала: Шанис Аня Акерман. Отгоре с главни букви пише: ЗА ДЕЙВ!
На рисунката има усмихнато момиченце с тъмнокафява кожа и многобройни плитчици, завързани с яркочервени панделки. В ръцете си държи розово фламинго, около чиято глава се реят сърчица. Били гледа рисунката дълго, после я сгъва и я прибира в задния си джоб. Чувства се притиснат до стената и сам си е виновен. Би дал всичко, включително хонорара от два милиона долара, за да може да върне времето с три месеца назад до онзи ден във фоайето на хотела, когато четеше „Арчи и неговите приятели“ и чакаше да дойдат да го вземат. И когато Франки Елвис и Пол Логан пристигнеха, щеше да ги помоли да поднесат извиненията му на Ник, защото е размислил. Но вече няма връщане назад, пътят е единствено напред и когато си представя, че Дейна Едисън може да дойде в квартала и да задава въпроси, може би дори да постави малките си чисти ръце на раменете на Шанис, Били стисва зъби толкова силно, че устните му изчезват. Озовал се е в безизходица, от която може да се измъкне единствено чрез стрелба.
Глава 10
1.
Вторник сутринта. Уреченият ден. Били става в пет. Закусва препечена филийка с чаша вода. Не пие кафе. Никакъв кофеин, докато поръчката не бъде изпълнена. Когато вдигне пушката и погледне през мерника, иска ръцете му да не трепват.