Поглежда телефона и вижда, че е получил нотификация от вестника. Огромен пожар в склад в Коуди. Поглежда през прозореца и вижда издигаща се в небето колона черен дим. Няма представа откъде Кен Хоф е получил тази информация, но тя се е оказала вярна.
Вече е седем и половина и Били е напълно готов. Надява се това да е достатъчно. Сяда на стола, където е писал, с ръце в скута и чака. Както е чакал във Фалуджа, високо на покрив срещу интернет кафенето на другия бряг на реката, чийто собственик, арабин, е изпортил наемниците от „Блекуотър“ и е предизвикал касапница. Както е седял на десетина различни покрива и е слушал гърмежите и шумоленето на торбите за смет по палмите. Сърцето му бие бавно и равномерно. Не е нервен. Гледа как трафикът по Корт стрийт се увеличава. Скоро всички места за паркиране ще се запълнят. Гледа как клиенти влизат в кафене „Слънчевото“. Някои сядат отвън, където преди месеци Били е седял с Кен Хоф. Микробус на новините на Канал 6 се задава с бръмчене по улицата, но е единственият. Или пожарът в склада е привлякъл другите телевизии, или Джоуел Алън не е голям приоритет. „Навярно причината е съчетание от двете“, мисли си Били. И чака. Времето тече. Времето винаги тече.
5.
Служителите от „Бизнес решения“ започват да пристигат в осем без десет, някои с картонени чаши в ръце. В осем и петнайсет вече ще са се заели усърдно да тормозят хора, затънали до ушите в дългове, в офиса със спуснати на прозорците полупрозрачни щори, за да не се разсейват дори за миг. Някои спират преди да влязат в сградата и поглеждат черния дим, издигащ се над съда откъм Коуди. Сред тях е и Колин Уайт. Той не си носи кафе, а кутийка с „Ред Бул“. Днес е облечен с пъстри панталони тип чарлстон и ярка оранжева тениска. Нищо общо с дрехите, които Били си е приготвил, но в хаоса това няма да е от значение.
Пристигат още хора, но малко от тях влизат в тази полупразна сграда. Повечето отиват в съда. В осем и половина Джим Олбрайт и Джон Колтън се задават по Корт стрийт и прекосяват площада. Носят големи тежки куфарчета с документи. А зад тях върви Филис Станхоуп. Есенното ѝ палто, спало зимен сън в гардероба, е извадено за пръв път тази година. Алено е и напомня на Били за Червената шапчица. За миг в съзнанието му изниква яркият спомен как тя го гледа отгоре и го подканва да проникне по-дълбоко, докато той гали зърната ѝ с палци. Пропъжда спомена.
На петия етаж има дванайсет души, ако не брои себе си — петима в адвокатската кантора и седем в счетоводната фирма. Адвокатите може и да не чуят изстрела, но със сигурност ще чуят гръмването на първата димка. Ще се вцепенят за момент и ще се спогледат озадачено „Какво стана?“, а после ще побързат да отидат в счетоводна фирма „Кресънт“ отсреща, защото там прозорците гледат към Корт стрийт. Дотогава ще е избухнала и втората димка. Всички ще се скупчат и ще погледнат навън, за да видят какво става и да решат какво да правят. Да излязат ли от сградата, или да не мърдат от офисите? Ще се изкажат различни мнения. Били смята, че може да минат цели пет минути преди да решат да излязат, защото имат добра гледка от петия етаж и ще видят, че данданията идва от съда отсреща и от ъгъла при книжарницата. На Били няма да са му нужни цели пет минути. Три ще са му достатъчни, може би само две.
Телефонът му дрънва, че е получил нова нотификация. Пожарът в склада се е разпрострял до друг склад в съседство и към мястото вече пътуват и пожарни екипи от съседни окръзи. Шосе 64 ще бъде затворено поне до обед. Шофьорите ще бъдат посъветвани да използват щатски път 47А. В девет без пет идва нова нотификация, че пожарът е бил овладян. До момента не се съобщава за жертви и пострадали.
Били седи до прозореца с пушката на колене. Денят е ясен, дъждът, за който Ник се е опасявал, няма да завали, вятърът е само освежаващ полъх, новинарският екип на Канал 6 е разпънал техника и е готов да запише репортажа, който ще излъчат в обедните новини, но къде е звездата на предаването? Били е очаквал Алън да бъде докаран точно в девет с автомобил на окръжната шерифска служба вместо със затворнически автобус, след което да бъде отведен до временната килия в съда, докато съдията се приготви, но вече е девет и пет, а няма и следа от служебен автомобил, който да идва от окръжния затвор на Холанд Стрийт.
В девет и десет още не е пристигнал. Хората, отишли да закусват в кафене „Слънчевото“, започват да се разотиват. Скоро управителката, вече разсънена, ще прибере дъската със специалитетите за закуска и ще изнесе дъската със специалитетите за обяд.