Девет и петнайсет е и пушекът, виещ се в небето над съда, като че ли вече се разсейва. Били започва да се чуди дали не е станала някоя издънка. В девет и двайсет вече е сигурен. Може Алън да се е разболял или да е инсценирал някакво прилошаване. Може някой да го е нападнал в окръжния затвор. Може да е в лазарета или дори да е мъртъв. Може да се е престорил на полудял, за да отложи началото на делото. Може наистина да е превъртял.
В девет и половина, докато Били обмисля вариантите си за бягство — разглобяването на оръжието ще е първата стъпка при всички положения, — черен джип с надпис на вратата ОКРЪЖНА ШЕРИФСКА СЛУЖБА завива по Корт стрийт. Сини лампи проблясват на покрива. Малкият екип от Канал 6, чиито членове допреди миг са си седели спокойно, скача на крака. Жена с къса рокля в същия цвят като палтото на Фил слиза от микробуса. В едната си ръка държи микрофон, а в другата малко огледало, за да провери как изглежда. Огледалото хвърля отблясък от утринната слънчева светлина към Били и той извърта глава, за да не го заслепи.
Двама полицаи с радиостанции в ръце излизат от съда и слизат с подтичване по каменните стълби, когато джипът спира до бордюра. Предната врата се отваря и от джипа слиза пълен мъж с кафяв костюм и нелепо голяма бяла каубойска шапка. Униформен полицай слиза от страната на шофьора. Телевизионният екип снима. Журналистката тръгва към пълния мъж, който несъмнено е окръжният шериф. Никой друг не би посмял да носи така гордо такава шапка. Полицаите от съда понечват да препречат пътя на журналистката, но пълният мъж я кани с жест да се приближи. Тя задава въпрос и поднася микрофона към него, за да отговори. Били се досеща в общи линии какво казва: Знаем какво да правим с опасни мъже като него, правосъдието ще възтържествува, гласувайте за мен през ноември.
Журналистката е получила отговорите, които ѝ трябват, и се отдръпва назад. Пълният мъж се обръща към джипа. Задната врата се отваря и от колата слиза друг униформен полицай. С размерите на четирикрилен гардероб. Били вдига пушката диагонално пред тялото си, наблюдава и чака. Шофьорът отива при четирикрилния гардероб. Двамата се обръщат към вратата, през която се показва Джоуел Алън. Тъй като сега само ще му бъде повдигнато обвинение и няма съдебни заседатели, които да впечатли, той е облечен с оранжев затворнически гащеризон вместо с цивилни дрехи. Ръцете му са оковани с белезници пред тялото.
Журналистката иска да зададе въпрос на Алън, сигурно нещо проникновено от рода на „Вие ли го убихте?“, но този път пълният мъж ѝ дава знак да не се приближава. Алън ѝ казва нещо, хили се. Били не се нуждае от оптичния мерник, за да види изражението му.
Огромният полицай хваща Алън за лакътя и го повежда към стълбите на съда. Започват да ги изкачват. Били плъзва дулото на пушката през дупката в стъклото. Намества приклада и подпира лакът върху леко раздалечените си колене — за изстрел като този не му трябва друга опора. Поглежда през мерника и образът се приближава рязко. Вижда гънките по загорелия от слънцето врат на пълния мъж. Вижда връзката ключове, които подскачат на колана на огромния полицай. Вижда кичура кафява коса, който стърчи на тила на Алън. Били ще наниже куршума точно в този въртел и в мозъка под него. Ще прониже тайната, която Алън знае, тайната, която се надява да използва за разменна монета, за да излезе от затвора като в игра на монополи.
Този път го спохожда споменът как децата са се хвърлили върху него, след като Дерек го е победил в последната им игра. Били го пропъжда. Сега на света съществуват само той и Алън. Всичко се свежда до това. Били си поема леко дъх, задържа го и стреля.
6.
Силата на удара изтръгва Алън от хватката на полицая. Той залита напред с разперени ръце и пада на стълбите. Предната част на черепа му се удря в камъка преди останалата част от тялото му. Пълният шериф хуква да търси прикритие, при което нелепата му каубойска шапка хвръква. Журналистката също си плюе на петите. Операторът с камерата кляка инстинктивно, но иначе не помръдва. Същото прави и огромният полицай. Сержантът от Юга, който е записал Били в морската пехота, би се гордял с тези двамата. Особено с четирикрилния гардероб, който поглежда набързо Алън и веднага се завърта, изважда пистолета си и търси с поглед откъде е дошъл изстрелът. Този тип си знае работата и е бърз, но Били вече е прибрал пушката. Пуска я на пода и излиза в приемната.
Надзърта в коридора, но не вижда жива душа. Първата димка избухва. Гърмежът е достатъчно силен. Били тича с всички сили към мъжката тоалетна и в движение изважда ключа от джоба си. Пъха го в катинара, завърта го и тъкмо когато се шмугва в тоалетната, чува развълнувани гласове в другия край на коридора. Младите адвокати заедно с асистента и секретарката се втурват към счетоводна фирма „Кресънт“ точно по график.