Били се навежда над кошчето за боклук, вади салфетките и грабва маскировката. Нахлузва шалварите върху джинсите си, издърпва връзките им и ги връзва на възел — шалварите нямат цип. Облича якето с емблемата на „Ролинг Стоунс“. Застава пред огледалото и си слага перуката. Черната коса се спуска само до тила му, но скрива челото му до веждите, както и бузите.
Отваря вратата на мъжката тоалетна. Коридорът е празен. Адвокатите и счетоводителите (сред които е и Фил) още зяпат хаоса навън. Скоро ще решат да излязат от сградата и поне някои от тях ще тръгнат по стълбите, защото са прекалено много, за да се поберат в асансьора, но това ще стане чак след малко.
Били излиза от тоалетната и тръгва по стълбите. Чува суматоха надолу, голяма суматоха, но площадката между четвъртия и третия етаж е празна. Хората на тези етажи още зяпат през прозорците. Но не и на втория етаж, защото той е изцяло зает от „Бизнес решения“ и дори без полупрозрачните щори служителите там нямат панорамната гледка, която се разкрива от прозорците откъм улицата на по-високите етажи. Били ги чува как топуркат надолу по стълбите и дърдорят напрегнато. Колин Уайт е в групата, но никой не би трябвало да забележи, че се е сдобил с двойник, защото Били ще излезе след тях, а никой няма да се обърне назад. Не и тази сутрин.
Спира малко преди площадката на втория етаж. Изчаква препускащото стадо да се изнесе, после продължава надолу до първия етаж зад мъж с къси бежови панталони и жена с грозен кариран костюм. За момент е принуден да спре, навярно защото при вратата към фоайето на първия етаж се е образувало задръстване. Това го притеснява, защото хората от горните етажи скоро ще тръгнат да слизат по същите тези стълби. Някои от тях ще са от петия етаж.
Тогава тълпата поема отново напред и след пет секунди — докато Джим, Джон, Хари и Фил още гледат през прозорците, поне така се надява Били — вече е във фоайето. Ърв Дийн е изоставил поста си. Били го зърва на площада, забелязва се лесно заради синята униформена жилетка. Колин Уайт с ярката си оранжева тениска също се забелязва лесно. Вдигнал е телефона си и снима хаоса: полицаи тичат по улицата към пушека, който се вдига между кафене „Слънчевото“ и туристическата агенция в съседство, полицаи и съдебни пристави викат на хората да се приберат в съда и да чакат там, хора бягат от другите валма пушек, бълващи откъм книжарницата на ъгъла, и пищят с цяло гърло.
Колин не е единственият, който снима. Има и други, които смятат, че вдигнатият телефон ги прави неуязвими. Но те са малцинство, установява Били, когато излиза навън. Повечето хора просто искат да избягат. Някой крещи: Стрелец! Друг вика: Взривиха съда! Трети реве: Въоръжени мъже!
Били прекосява площада надясно и излиза на Корт стрийт Плейс. Тази къса, обрамчена с дървета уличка, ще го изведе на Втора улица, която минава зад закрития паркинг. Не е сам, над трийсет души тичат пред него и поне още толкова зад него, всички избрали този маршрут, за да се отдалечат от хаоса, но единствено той обръща внимание на микробуса на „Градско благоустройство“, паркиран до тротоара. Дейна седи зад волана. Реджи, облечен с гащеризон на общината, стои до задната врата и оглежда тълпата. Повечето от хората, които прииждат от Корт стрийт, говорят по телефона. На Били му се иска да може да направи като тях, но телефонът на Долтън Смит е в джинсите му под шалварите. Пропуснал е добра възможност, но пък човек не може да се сети за всичко.
Знае, че не бива да навежда глава, защото Дейна и Реджи може да го забележат (по-вероятно Дейна), но се приближава до пълничка запъхтяна жена, която държи дамска чанта пред гърдите си като щит. Когато наближават микробуса, Били се обръща с лице към нея и пита с писклив глас, подобен на онзи, който Колин Уайт използва, когато слага маската на стереотипен гей:
— Какво става? Мили боже, какво става?
— Някаква терористична атака май — отвръща жената. — Господи, имаше експлозии!
— Нали! — изписква Били. — Мили боже, чух ги!
Вече са отминали микробуса. Били рискува да хвърли поглед през рамо. Трябва да се увери, че не са го забелязали и не тичат към него. Не го гледат. Още повече хора се стичат към Корт стрийт Плейс; тротоарът е препълнен. Реджи ги оглежда внимателно повдигнат на пръсти в опит да зърне Били. Вероятно Дейна прави същото. Били забързва крачка, оставя пълничката жена зад себе си и си проправя път напред. Не се движи чак със скоростта на състезател по спортно ходене, но я наближава. Завива наляво по Втора улица, отново наляво по Лоръл, после надясно по Янси. Тълпите вече са останали назад. Млад мъж на улицата го сграбчва за рамото и го пита какво, по дяволите, става.