— Не знам — отвръща Били, отскубва се и продължава напред.
Зад гърба му започват да пищят сирени.
7.
Лаптопа му го няма.
Били отмята амбалажната хартия, вече опръскана с парченца китайска храна от преливащата кофа за боклук, и открива единствено студени павета. Мислите му се връщат към Фалуджа и бебешката обувка. Към Тако, който казва: „Да я пазиш, братле“. Носеше я завързана на колана си и тя се удряше в бедрото му заедно с останалите висящи от него неща. Всички носеха такива колани.
Проклетият лаптоп не му трябва, флашката с историята на Бенджи е у него, Руди — Тако — Бел и останалите още не са описани, но чакат реда си. Може да продължи да пише, след като стигне до апартамента в мазето. На лаптопа няма нищо, което да го свърже с Долтън Смит, дори някой компютърен гений като онези по филмите да успее да разбие паролата. Единствената връзка със самоличността на Долтън Смит, освен семейство Дженсън, е Бъки Хенсън, а Били е разговарял с Бъки само по телефона, който вече е изхвърлил.
Тъй че не бива да го мисли повече. Нищо не може да направи по въпроса.
Но има чувството, че е извадил много лош късмет, че изчезването на лаптопа е лоша поличба. Сякаш това е категоричният знак, че в поръчката има нещо гнило и че изобщо не е трябвало да я приема.
Удря с юмрук кофата, достатъчно силно, че да го заболи, и се вслушва в сирените. В момента не се тревожи за полицаите, всички те отиват към съда, където е настанала пълна лудница, но се тревожи за Реджи и Дейна. Когато им писне да чакат, ще стигнат до заключението, че Били или не е успял да излезе от Джерард Тауър, или ги е изпързалял. С вързани ръце са, ако е още в сградата, но ако е решил да зареже плана и да се отцепи от колектива, може да започнат да обикалят улиците и да го търсят.
„Не е като с бебешката обувка — мисли си Били. — А и, дявол го взел, бебешката обувка нямаше магически сили, само си въобразявах. Радостите, които се случиха след като я изгубих, нямаха нищо общо с нея. По време на война се случват гадости и сега не е по-различно. Някой е намерил лаптопа и го е откраднал, няма го вече, а ти трябва да намериш прикритие преди микробусът на «Градско благоустройство» да премине наблизо с бавен ход.“
Мисли си за пронизителните очички на Дейна Едисън зад очилата с тънки рамки. Успял е да заблуди тези очи веднъж и няма желание те да се вперят в него втори път. Трябва да се добере до апартамента на Пиърсън стрийт, при това бързо.
Отправя се чевръсто към края на уличката. Вижда две коли, но не и микробус. Понечва да завие надясно, но спира рязко, стъписан и възмутен от собствената си глупост. Сякаш наистина се е превърнал в тъпака. За малко да тръгне към Пиърсън стрийт, без да свали перуката, якето на Ролинг Стоунс и шибаните шалвари. Все едно да си окачи табела с надпис: ВИЖТЕ МЕ!
Връща се тичешком назад, като сваля перуката и якето в движение. Скрива се зад кофата, развързва връзките на нелепите шалвари, смъква ги и се измъква от тях. Кляка и събира дрехите на вързоп. Натъпква го колкото се може по-надълбоко под купчините мръсна смачкана амбалажна хартия… и напипва нещо. Нещо твърдо и тънко. Възможно ли е това да е козирката на бейзболната шапка?
Наистина е тя. Нима я е пъхнал толкова навътре? Избутва я настрани и бърка по-надълбоко, като опира рамо върху ръждясалия ръб на кофата. Миризмата на китайска храна е отвратителна. Изпънатите му пръсти докосват нещо друго. Знае какво е и не може да повярва. Протяга се още повече, вече прилепил буза до ръждясалия метал, и сграбчва дръжката на чантата с лаптопа. Издърпва я и я оглежда изумено. Може да се закълне, че не я е натъпкал толкова навътре, но явно греши. Казва си, че това изобщо не е толкова обезпокоително, колкото мисълта, че е изхвърлил грешния телефон, но само се залъгва.
Сгрешил е, като е приел да остане в този град толкова дълго. Сгрешил е, като е играл монополи с децата. Сгрешил е, като е организирал барбекю в задния си двор. А поразяването на мишените с формата на птици на стрелбището? Грешка. Но най-голямата грешка от всички е, че разполага с време да се държи и да мисли като нормален човек. Били не е нормален човек. Той е наемен убиец и ако не мисли като такъв, никога няма да се измъкне.