Глава 11
1.
Единственият прозорец в апартамента е покрит с плат в цвят бордо. Били дърпа пердето и сяда, като отново си мисли, че жилището прилича на подводница, а прозорецът е перископът. Седи на дивана петнайсет минути с ръце, скръстени пред гърдите, и чака микробусът да се върне. Може дори да спре, ако Дейна, който не е глупак, реши, че си струва да огледа сградата. Малко вероятно е, защото встрани от центъра на града има доста западнали квартали, но не е невъзможно.
Били е все по-убеден, че ако го намерят, ще го убият.
Той няма пистолет, въпреки че би могъл лесно да си набави. В този район, изглежда, има разпродажба на оръжия през ден. Не че би стъпил в сградата, където се провежда разпродажбата, при условие че може да си купи свестен пистолет на някой паркинг срещу плащане в брой, без да му задават никакви въпроси. Някой непретенциозен пистолет, 32-ри или 38-и калибър, незабележим под дрехите. В този случай не е забравил, а просто не е предвидил, че може да му потрябва.
„Въпреки това — мисли си, — ако ще променяш плана, без да кажеш на Ник, значи си имал някакво предчувствие.“
Ако Дейна и Реджи се върнат — параноична мисъл, но напълно основателна, — какво би могъл да направи? Почти нищо. В кухнята има голям готварски нож. И вилица за месо. Може да намушка първия с вилицата, а той несъмнено ще е Реджи. Лесната мишена. После Дейна ще очисти него.
След петнайсет минути, през които фалшивият общински микробус не се е върнал. Били решава, че или са отишли да го търсят в друга част на града, например на Евъргрийн стрийт, или са се върнали в кичозното имение, за да получат нови разпореждания от Ник. Спуска пердето, скрива гледката към улицата и си поглежда часовника. Единайсет без двайсет. „Как неусетно минава времето, когато се забавляваш“, мисли си.
По Канал 2 и Канал 4 дават обичайните сутрешни предавания, но в долната част на екрана текат надписи, съобщаващи за стрелбата и експлозиите. Истинската златна мина е по Канал 6, където са спрели сутрешните блокове, за да се включат пряко от мястото на събитието. Имат възможност да го направят, защото някой от новинарската редакция е изпратил в съда екип, който да отрази делото срещу Алън, а не ги е пратил в Коуди при избухналия пожар. Възможно е това да е станало поради небрежност или направо от мързел, все пак не ставаш директор на новините в малък южняшки град като Ред Блъф, защото си компетентен колкото Уолтър Кронкайт, но след този развой на събитията шефът на редакцията ще изглежда невероятно проницателен.
ЕДИН ЗАГИНАЛ ПРИ ТРАГЕДИЯ ПРЕД СЪДА. НЕ СЕ СЪОБЩАВА ЗА РАНЕНИ, гласи надписът в долната част на екрана. Кореспондентката с червената рокля продължава да говори, само че сега стои на ъгъла с Главната улица, защото Корт стрийт е отцепена. Били има чувството, че всички полицаи от града са се стекли там заедно с два микробуса с криминалисти и един на щатската полиция.
— Бил — казва репортерката, вероятно на водещия в студиото, — сигурна съм, че по-късно ще има пресконференция, но за момента все още никой не е направил официално изявление. Въпреки това ние оставаме тук и сега искам да ви покажа нещо, което Джордж Уилсън, невероятно смелият ни оператор, забеляза само преди няколко минути. Джордж, би ли ни го показал?
Джордж вдига камерата, фокусира върху Джерард Тауър и приближава към петия етаж. Образът почти не трепти, дори при максимално увеличение, и Били няма как да не се възхити. Операторът Джордж не се е уплашил, когато е настанала суматохата, запазил е хладнокръвие, когато всички наоколо са хукнали да бягат, и благодарение на набитото си око вероятно е събрал почти толкова информация, колкото полицията на този етап. „Може да е служил в морската пехота — мисли си Били. — Най-вероятно. Поредният магнит за куршуми в пустинята. Може дори да сме се разминавали на така наречения Бруклински мост или да съм клечал до него в гробището на Джолан, когато се разхвърчаха лайна“.
Зрителите на Канал 6, сред които е и Били, виждат прозореца с изрязаната кръгла дупка, през която се е прицелил стрелецът. Блещукането на слънцето върху стъклото действително я прави забележима, точно както е предвидил Дейна.
— Почти със сигурност изстрелът е произведен от това място — обяснява репортерката, — а съвсем скоро би трябвало да научим кой е използвал този офис. Полицията вече знае.
Картината се прехвърля в студиото при Бил. Той изглежда подобаващо мрачен.
— Андреа, отново ще пуснем първоначалния ти репортаж за онези зрители, които сега включват телевизорите си. Материалът е удивителен.