Пускат видеото. Били вижда джипа, който се приближава с мигащи лампи. Вратата се отваря и слиза пълният шериф. Има големи уши, почти колкото на Кларк Гейбъл. Сякаш нелепата му каубойска шапка се крепи на тях. Андреа се приближава, протегнала микрофона. Полицаите от съда понечват да я спрат, но шерифът вдига царствено ръка да я оставят да си зададе въпроса.
— Шерифе, Джоуел Алън призна ли, че е убил господин Хотън?
Шерифът се усмихва. Говорът му е южняшки и навява мисли за царевична каша и зелена салата.
— Нямаме нужда от самопризнания, госпожо Брадок. Разполагаме с всичко необходимо, за да постигнем осъдителна присъда. Справедливостта ще възтържествува. Можете да разчитате на това.
Репортерката с червената рокля — Андреа Брадок — отстъпва назад. Джордж Уилсън насочва камерата към вратата на джипа, която се отваря. Джоуел Алън излиза като кинозвезда, излизаща от фургона си на снимачната площадка. Андреа Брадок пристъпва напред, за да зададе въпрос и на него, но се отдръпва покорно, когато шерифът ѝ прави знак да спре.
„Така никога няма да стигнеш до големите телевизии, Андреа — мисли си Били. — Трябва да си по-напориста.“
Привежда се напред. Това е моментът и е изключително интересно да го види от друг ъгъл, от друга гледна точка. Чува изстрела, звук подобен на рязко изплющяване. Не вижда нанесената рана, редакторът в монтажната на Канал 6 е замъглил образа, но вижда как тялото на Алън полита напред и пада на стълбите. Картината подскача и се снижава, когато Джордж Оператора инстинктивно кляка, после отново се стабилизира. След като показва тялото за момент, камерата се премества върху огромния полицай, който търси с поглед мястото, от което е дошъл изстрелът.
И тогава: бум! Избухва взрив на улицата зад кафене „Слънчевото“. Чуват се писъци. Уилсън завърта вълшебното си око натам, за да покаже бягащите хора (Андреа Брадок е сред тях, червената рокля се забелязва отдалеч) и пушека, издигащ се на валма между кафенето и съседната туристическа агенция. Андреа започва да се връща — Били трябва да признае, че е смела — и тогава избухва втората димка. Андреа прави гримаса, завърта се по посока на взрива, поглежда и хуква обратно. Задъхана е, косата ѝ е разрошена, а микрофонът ѝ виси на кабела.
— Експлозии — казва тя. — Има прострелян човек. — Преглъща. — Джоуел Алън, чието дело за убийството на Джеймс Хотън трябваше да започне днес, беше застрелян на стълбите пред съда.
Каквото и да каже след това, няма да е толкова интересно, тъй че Били гаси телевизора. Довечера ще излъчат интервюта с хората от Евъргрийн стрийт, които е познавал, докато е бил Дейвид Локридж. Не иска да ги гледа. Джамал и Корин няма да допуснат никакви камери до децата, но ще му е достатъчно тежко да гледа интервютата със самите тях. Както и със семейство Фазио. Със семейство Питърсън. Дори с Джейн Келог, алкохолизираната вдовица. От гнева им ще го заболи, но още повече ще го заболи от изумлението и обидата им. Те ще кажат, че им се е сторил свестен човек. Ще кажат, че е изглеждал приятен… и чувството, което изпитва, срам ли е?
— Естествено — казва Били на празния апартамент. — Но е по-добре, отколкото да не чувствам нищо.
Дали ще се почувства по-добре, ако Шан, Дерек и другите деца научат, че приятелят, с когото са играели монополи, е застрелял лош човек? Навярно, но си остава фактът, че приятелят, с когото са играели монополи, е застрелял лошия човек от безопасно разстояние. При това в гръб.
2.
Обажда се на Бъки Хенсън и се включва гласова поща. Били не се изненадва, защото когато на екрана му се изпише НЕПОЗНАТ НОМЕР (никога не би запаметил номера на Долтън Смит в телефона си), Бъки няма да вдигне, дори да си помисли, че е неговият клиент, който се обажда от забутан град в далечния юг.
— Обади ми се — казва Били. — При първа възможност.
Започва да крачи из дългия тесен апартамент с телефона в ръка. Апаратът звъни след няма и минута. Бъки не си губи времето и не използва имена. Също като Били. Това е дълбоко вкоренен навик, въпреки че телефонът на Бъки е сигурен, а телефонът на Били не се подслушва.
— Той иска да знае къде, по дяволите, се намираш и какво е станало.
— Изпълних поръчката, това стана. Трябва само да пусне телевизора и ще види. — Били докосва с другата си ръка задния си джоб и напипва списъка за пазаруване на Дейвид Локридж. Има склонността да ги забравя, след като е приключил с пазаруването.
— Той твърди, че имало план. Всичко било нагласено внимателно.
— Не се и съмнявам, че е било нагласено.
Настава тишина, докато Бъки обмисля думите му. Той е в посредническия бизнес от дълго време, никога не са го хващали и не е глупав. Най-накрая пита: