— Сигурен ли си?
— Ще съм напълно сигурен, когато ми плати остатъка. Или когато не го направи. Платил ли е вече?
— О, я стига. Цялата работа стана само преди два часа.
Били поглежда часовника на стената в кухнята.
— По-скоро три. Колко време отнема да се преведат пари по банкова сметка? Живеем в епохата на компютрите, ако случайно си забравил. Би ли проверил?
— Един момент. — Били чува тракане по клавиатура на почти две хиляди километра на север от апартамента в сутерена. После Бъки се връща на линията. — Още няма нищо. Искаш ли да се свържа с него? Разполагам с имейл за връзка. Сигурно писмата получава дебелият му другар.
Били се сеща за отчаяния на вид Кен Хоф, вонящ на алкохол още преди обед. Нежелан свидетел. Били Съмърс също е нежелан свидетел.
— Чуваш ли ме? — пита Бъки.
— Изчакай докъм три и тогава провери пак.
— Ако парите ги няма, да напиша ли имейл?
Бъки има пълно право да попита. Сто и петдесет хиляди от двата милиона на Били са за него. Много добър хонорар, при това необлагаем с данъци, но има един недостатък. Не можеш да харчиш пари, ако си мъртъв.
— Имаш ли семейство? — През всичките години, откакто работи с Бъки, Били никога не му е задавал този въпрос. Та те дори не са се виждали лично от пет години. Отношенията им са изцяло делови.
Бъки, изглежда, не се изненадва от смяната на темата. Защото знае, че темата не се е сменила. Той е единствената връзка между Били Съмърс и Долтън Смит.
— Две бивши съпруги, нямам деца. С втората си жена се разделих преди дванайсет години. Понякога ми праща картички.
— Мисля, че трябва да напуснеш града. Мисля, че трябва да хванеш такси до летище „Нюарк“ веднага щом разговорът ни приключи.
— Благодаря за съвета. — Бъки като че ли не е ядосан. По-скоро е примирен. — Както и че ми съсипа живота.
— Обещавам да ти се реванширам. Онзи ми дължи милион и половина. Ще се погрижа ти да получиш милиона.
Този път Били долавя в мълчанието изненада. После Бъки пита:
— Сериозно ли говориш?
— Абсолютно. — Наистина е сериозен. Изкушава се да обещае на Бъки цялата сума, защото вече не я иска.
— Ако предположението ти се окаже вярно, значи ми обещаваш нещо, което работодателят ти може да не предостави. Което може би изобщо не е възнамерявал да предостави.
Били отново се сеща за Кен Хоф, на чието чело все едно пишеше ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА. Дали Ник си е мислил същото за Били? Тази мисъл го разгневява и той оставя усещането да го завладее. По-добре, отколкото да се срамува.
— Аз ще се погрижа да го предостави. Междувременно ти трябва да заминеш надалеч. И да пътуваш под друго име.
Бъки се разсмива.
— На краставичар краставици ли ще продаваш, малкия? Имам едно местенце.
— Всъщност искам да изпратиш едно съобщение на имейла, който имаш. Запиши си.
Следва кратка тишина. Тогава:
— Казвай.
— „Моят клиент изпълни поръчката и изчезна сам, точка. Той е Худини, нали помниш, въпросителна. Преведи парите до полунощ, точка.“
— Това ли е всичко?
— Да.
— Когато получа отговор, ще ти изпратя съобщение, става ли?
— Да.
3.
Гладен е — и как няма да е гладен? От сутринта е само на една суха препечена филия. В хладилника има пакет телешка кайма. Били маха найлоновата опаковка и я помирисва. Като че ли ѝ няма нищо, затова слага половината в тенджерка с малко маргарин. Докато стои на печката и разтрошава каймата и я бърка, ръката му отново случайно докосва списъка за пазаруване в задния му джоб. Изважда го и вижда, че не е никакъв списък за пазаруване, а рисунката на Шан, на която тя държи розовото фламинго, кръстено първо Фреди, а сега Дейв, въпреки че едва ли ще остане Дейв още дълго. Листът е сгънат и очертанията на червените сърчица, реещи се от главата на фламингото към нейната, прозират на гърба. Били не разгъва листа, а го пъха обратно в джоба си.
Заредил се е с провизии за престоя и шкафът до печката е пълен с консерви: супа, риба тон, говежда яхния „Динти Мур“, свинско месо, спагети. Изважда консерва с доматен сос и я изсипва върху цвъртящата кайма, пльок. Когато сместа започва да ври, слага две филии хляб в тостера. Докато ги чака да изскочат, изважда рисунката на Шан от джоба си. Този път я разгъва. „Трябва да се отърва от нея — мисли си. — Трябва да я скъсам и да я пусна в тоалетната.“ Вместо това я сгъва и я прибира обратно в джоба.
Филийките изскачат от тостера. Били ги слага в чиния и ги намазва с доматено пюре. Взима си кола и сяда на масата. Изяжда филийките и си слага от каймата. Изяжда и нея. Изпива колата. След това, докато мие тенджерката, стомахът му се свива и му се повдига. Тича в тоалетната, пада на колене пред тоалетната чиния и повръща всичко.