Пуска водата, избърсва устни с тоалетна хартия, отново пуска водата. Изплаква си устата, отива при „перископа“ и поглежда навън. Улицата е пуста. Тротоарът също. Предполага, че Пиърсън стрийт често пустее. Няма нищо за гледане освен празния парцел с табелите — ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО, ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, ОПАСНОСТ, — които охраняват тухлените руини на гарата. Изоставената количка за пазаруване е изчезнала, но мъжките гащи са си там, сега заплетени в бурените. По улицата минава стара хонда комби. После един форд „Пинто“. Били не може да повярва, че все още има коли от този модел в движение. Пикап. Не се появява микробус на „Градско благоустройство“.
Били дръпва пердето, ляга на дивана, затваря очи и заспива. Не сънува, поне доколкото помни.
4.
Събужда го телефонът. Някой му звъни, тъй че Бъки явно има новини, твърде пространни, за да се поберат в съобщение. Само че не е Бъки, а Бев Дженсън и този път не се смее. Този път… какво? Не плаче, не съвсем, по-скоро издава звуци като сърдито бебе. Хленчи.
— О, здрасти, здравей — казва тя. — Надявам се, че не… — хлипане — че не те безпокоя.
— Не — отвръща Били и се надига. — Изобщо не ме безпокоиш. Какво има?
Хлипането преминава в силен плач.
— Майка ми е мъртва, Долтън! Наистина е мъртва!
„Мамка му — мисли си Били. — Знам това.“ Знае и нещо друго. Бев е пияна.
— Моите най-искрени съболезнования. — В съненото му състояние не му хрумва какво друго да каже.
— Обаждам се, защото не искам да си помислиш, че съм лош човек. Да се смея така и да се радвам, че заминавам на круиз.
— Няма ли да ходите? — Били е разочарован; настроил се е да е сам в къщата.
— Ами, май все пак ще отидем. — Бевърли подсмърча печално. — Дон иска, пък и на мен ми се ще. След като се оженихме, отидохме за няколко дни на меден месец на нос Сан Блас — намира се на така наречената Селска ривиера, — но оттогава никъде не сме ходили. Аз просто… Не исках да си помислиш, че танцувам върху гроба на мама.
— И през ум не ми е минавало — отвръща Били напълно искрено. — Внезапно сте забогатели и се радвате. Напълно нормално е.
Тогава Бевърли се отпуска съвсем и започва да плаче, да пъхти и да стене и като цяло звучи така, все едно всеки момент ще се удави.
— Благодаря ти, Долтън. — Изрича името му „Долън“, също като съпруга си. — Благодаря ти за разбирането.
— Няма защо. По-добре изпий два аспирина и си лягай.
— Май това е добра идея.
— Естествено. — Прозвучава тихо дрънване. Трябва да е Бъки. — Е, желая ти прият…
— Всичко наред ли е вкъщи?
„Не — мисли си Били. — Всичко здравата се оплеска, Бев, благодаря, че попита.“
— Всичко е наред.
— Не говорех сериозно за цветята. Много ще ми е мъчно, ако се прибера и заваря Дафни и Уолтър изсъхнали.
— Грижа се добре за тях.
— Благодаря ти. Много, много, много, много ти благодаря.
— Няма защо. Трябва да затварям, Бев.
— Добре, Долън. И пак ти благодаря, много, много, мно…
— До скоро — казва Били и затваря.
Съобщението е от един от многобройните акаунти на Бъки. Съвсем кратко е:
Бигпапи982: Парите още не са преведени. Той иска да знае къде си.
Били му отговаря от един от своите профили:
ДицДиц77: А хората в ада искат студена вода.
5.
Били си прави бъркани яйца и претопля доматена супа за вечеря и този път не ги повръща. След като се наяжда, пуска новините в шест, като този път превключва на местния канал на Ен Би Си, защото не иска отново да гледа репортажа на Канал 6. След реклама на застрахователна компания „Либърти Мючуъл“ показват неговата снимка. На нея той е в задния двор на Евъргрийн стрийт, усмихнат и с престилка с надпис: НЕ СЪМ ПРОСТО СЕКС МАШИНА, МОГА И ДА ГОТВЯ! Лицата на другите хора на снимката са замъглени, но Били ги познава всичките. Те са му били съседи. Снимката е от барбекюто, на което е поканил съседите, и вероятно е направена от Даян Фазио, защото тя все щрака или с телефона си, или с малкия си фотоапарат „Никон“. Забелязва, че тревата му (все още я смята за своя) изглежда превъзходно.
Надписът под снимката гласи: КОЙ Е ДЕЙВИД ЛОКРИДЖ? Били е убеден, че полицията вече знае. Откриването на пръстови отпечатъци в базите данни става много бързо в днешно време, а неговите са в базата данни на морската пехота.