— Според полицията този мъж е извършил дръзкия атентат срещу Джоуел Алън на стълбите пред съда — казва един от двамата водещи, който прилича на банкер.
Колежката му, която прилича на модел от списание, продължава:
— На този етап мотивите му са неизвестни, както и начинът, по който е избягал. Полицията обаче е сигурна за едно: някой му е помогнал.
„Никой не ми помогна — мисли си Били. — Предложиха ми помощ, но аз отказах.“
— Секунди след изстрела — продължава водещият с вид на банкер — следват две експлозии, едната срещу Джерард Тауър, където се е намирал стрелецът, а другата зад сграда на ъгъла на Главната улица и Корт стрийт. Според началника на полицията Лорън Конли са се взривили не бомби, а пиротехнически средства, каквито обикновено се използват на рокконцерти и светлинни спектакли.
Думата взима красивата колежка. Защо се редуват така, Били няма представа. Пълна мистерия е.
— Лари Томпсън е на мястото на събитието или поне съвсем наблизо, защото Корт стрийт още е отцепена. Лари?
— Точно така, Нора — казва Лари, сякаш за да потвърди, че наистина е Лари. Зад него се вижда жълта полицейска лента, а около съда продължават да примигват сините и червени лампи на пет-шест полицейски коли. — Полицията работи по хипотезата, че това е било внимателно планирано поръчково убийство.
„Този път познахте“, мисли си Били.
— На пресконференцията днес началник Конли разкри, че предполагаемият стрелец Дейвид Локридж — това вероятно не е истинското му име — е пристигнал в града в началото на лятото под уникален претекст. Ето какво каза тя.
Лари Томпсън се скрива и на екрана тръгва видеозапис от пресконференцията на полицейския началник. Шериф Викъри, онзи с нелепата каубойска шапка, не присъства.
Конли започва да обяснява как стрелецът (дори не си прави труда да го нарече „предполагаемия стрелец“) се представял за писател, който работи върху книга, и Били гаси телевизора.
Нещо го гложди.
6.
След половин час, докато е в апартамента на семейство Дженсън на втория етаж и полива Дафни и Уолтър, Били взима решение. Нямал е намерение да излиза от апартамента в деня на убийството, всъщност е възнамерявал да остане вътре няколко дни, може би дори седмица, но положението се е променило, при това към по-лошо. Има нещо, което трябва да разбере, а Бъки не може да му помогне в този случай. Бъки си е свършил работата и ако има ум в главата, вече се е качил на самолет, за да избяга далеч от неприятните последици. Ако има неприятни последици, разбира се. Били още не е съвсем сигурен дали просто не го гони параноята, но възнамерява да разбере.
Връща се в сутерена и си слага маскировката на Долтън Смит, като този път надува изкуствения корем почти докрай и не забравя очилата с рогови рамки и стъкла без диоптри, които са на етажерката в хола заедно с „Терез Ракен“. Навън се е здрачило, тъй че има допълнително прикритие. Минимаркет „Зоуни“ е сравнително наблизо, това също е в негова полза. Онова, което обаче не е в негова полза, е вероятността хората на Ник да обикалят улиците — Франки Елвис и Пол Логан в един автомобил, Реджи и Дейна в друг, а тази вечер няма да са с общинския микробус.
Но смята, че си струва да поеме риска, защото те със сигурност си мислят, че вече се е укрил. Може дори да си мислят, че е напуснал града. А ако случайно минат покрай него, маскировката на Долтън Смит би трябвало да ги заблуди. Поне така се надява.
Решил е, че все пак му трябва предплатен телефон, но не се ядосва, че е изхвърлил един чисто нов тази сутрин. Само Бог може да предвиди всичко, а и изхвърлянето на телефона далеч не е на нивото на глупостта, която е проявил, като за малко не е излязъл от уличката, облечен като Колин Уайт. В работа като тази на Били — изпълнението на мокри поръчки, нека си го каже направо — си съставяш план и се надяваш, че нищо непредвидено няма да изникне и да те сгащи неподготвен. Или да те изпрати в малка зелена стаичка с инжекция в ръката.
„Няма да ме хванат — мисли си той. — Ако ме хванат, тези шибани цветя ще загинат.“
Всичко в окаяния малък търговски център е затворено, освен минимаркет „Зоуни“, а студиото за маникюр „Пламтящи нокти“ повече няма и да отвори. Прозорците са замазани, а на вратата е залепено официално уведомление за фалит.
Двамата латиноси, които разглеждат витрината с бира, са единствените клиенти. Между пирамидите с енергийни напитки и пакетирани кексчета има рафт с опаковани „БързиТелефони“. Били взима един и го занася на касата. Жената — онази нападнатата, Уанда някоя си — не е на работа. На нейно място стои мъж с вид на арабин.