Защото въпросният grande figlio di puttana е бил набелязан за изкупителна жертва. Хоф е собственикът на сградата, от която е произведен изстрелът. Хоф е набавил оръжието, което сега е у полицията, а полицаите вече се опитват да го проследят до човека, от когото е било купено. И ако стигнат до него — тоест, когато стигнат до него — какво ще открият? Навярно фалшиво име, ако Хоф има поне малко ум в главата, но ако покажат на продавача снимка на Хоф, той сигурно ще го разпознае. Кен се озовава в задушната и тясна стая за разпит, склонен да сключи споразумение, горящ от желание да сключи споразумение, защото вярва, че така е най-добре.
Само че Били е готов да се обзаложи, че Кен Хоф изобщо няма да стигне до тясната стая. Няма да каже нищо за Ник Маджарян, защото ще е мъртъв.
Подозирал е това още преди седмици, но новините в шест са го накарали да стигне до заключение, до което е трябвало да стигне по-рано и навярно е щял да го направи, ако е прекарвал по-малко време в игри на монополи с децата от Евъргрийн стрийт, в грижи за моравата, в ядене на сладките, опечени от Корин, и на раздумки със съседите. Дори сега мисълта, която му се върти в главата, му се струва невъзможна, но логиката е неоспорима.
Кен Хоф и Дейвид Локридж не са единствените, чиито лица могат да бъдат разпознати във връзка с покушението.
Нали?
7.
Били изпраща съобщение на Джорджо Пилиели, известен още като Джорджи Шопара и Джордж Русо, великия литературен агент. Използва псевдоним, който знае, че Джорджо ще познае:
Бомбето: Пиши ми.
Чака. Отговор не идва и това е лош знак, защото има две неща, които Джорджо винаги държи подръка: телефона си и нещо за ядене. Били опитва пак.
Бомбето: Трябва спешно да говоря с теб.
Замисля се и добавя:
В договора пишеше, че плащането се извършва в деня на публикуването, нали?
На екрана не се появяват точки, които да покажат, че Джорджо чете съобщенията или пише отговор. Нищо.
Бомбето: Пиши ми.
Нищо.
Били затваря капака на телефона и го оставя на масичката. Най-лошото в мълчанието на Джорджо е това, че не го изненадва. Изглежда, наистина се е проявил като тъпак и не е осъзнал, преди да стане твърде късно, че Джорджо също са го виждали в компанията на Кен Хоф. Джорджо бил с Хоф, когато са влезли в Джерард Тауър, за да покажат на Били писателското му ателие на петия етаж. Отгоре на всичко това не е било първото посещение на Джорджо в сградата. „Това е Джордж Русо, запознахте се миналата седмица“, казал е Хоф на охранителя Ърв Дийн.
Джорджо в Невада ли се е върнал? И ако е там, дали сега си похапва и пие млечни шейкове във Вегас, или е погребан някъде в пустинята извън града? Бог знае, че няма да е първият. Нито дори стотният.
Ще проследят Джорджо до Ник, дори да е мъртъв, мисли си Били. Двамата работят заедно от много време, Ник е босът, а Джорджи Шопара — неговият consigliere. Били не знае дали наистина така наричат човек като Джорджо, или е просто измислица от мафиотските филми, но дебелакът със сигурност изпълнява тази функция: той е дясната ръка на Ник.
Само че не от чак толкова отдавна, защото първия път, когато Били е изпълнил поръчка за Ник — тогава за трети път е убил човек срещу заплащане, — е през 2008-а, а Джорджо го е нямало. Ник се е погрижил за всичко сам. Казал е на Били, че имало един изнасилвач, който обикалял по-малки клубове и казина в покрайнините на града. Изнасилвачът предпочитал по-възрастни жени, обичал да ги пребива и накрая се увлякъл и убил една. Ник установил кой е и искал професионалист, който не е от града, да се погрижи за него. Казал е на Били, че го препоръчали. Много горещо.
Когато Били отиде във Вегас втория път, Джорджо не само беше там, но и тъкмо той договори сделката. Ник влезе при тях, докато разговаряха, прегърна Били по мъжки, потупа го по гърба няколко пъти, седна в ъгъла с питие в ръка и само слушаше. Почти до самия край. Тази втора поръчка дойде по-малко от година след първата за изнасилвача. Джорджо каза, че мишената този път е независим продуцент на порнофилми, някой си Карл Трилби. Показа му снимка на мъж, който приличаше зловещо на телеевангелиста Орал Робъртс.
— Казва се Трилби, като онези бомбета — обясни Джорджо на Били, който се преструваше, че няма представа за какво говори.
— Не убивам хора само защото снимат как други хора се чукат — заяви Били.
— А хора, които снимат как мъже чукат шестгодишни деца? — попитал бе Ник и Били беше изпълнил поръчката, защото Карл Трилби беше лош човек.