Били изпълни още три поръчки за Ник, общо пет, без да брои Алън, почти една трета от всичките си удари. Без да брои и десетките чалми, които беше застрелял в Ирак, естествено. Понякога Ник присъстваше, когато му представяха офертата, друг път отсъстваше, но Джорджо винаги беше налице, тъй че появата му в офис сградата не се беше сторила странна на Били. А трябваше. Чак сега започна да осъзнава, че е била много странна.
Ник може да отрече всичко, стига Джорджо да си мълчи; Ник може да каже: „Разбира се, познавам го, но ако е направил нещо подобно, то сам го е организирал. Аз не знам нищо.“ Дори готвачът и сервитьорката, които са ги обслужвали на последната вечеря, да свидетелстват, че са го видели с Джорджо и Били, което е малко вероятно, Ник може просто да свие рамене и да каже, че е отишъл да говори с Джорджо по работа, свързана с казиното, защото лицензът на „Двойното домино“ изтичал и трябвало да бъде подновен. А другият? Доколкото Ник знае, той е някакъв приятел на Джорджо. Или май му е бодигард. Мълчалив човек. Освен името си, Локридж, не е казал почти нищо друго.
Когато полицаите попитат Ник къде е бил по времето, когато Алън е бил застрелян, той може да отговори, че е бил във Вегас, и да намери предостатъчно свидетели да потвърдят алибито му. Както и записи от охранителните камери в казиното. Камерите там не трият записите след дванайсет или двайсет и четири часа; пазят ги поне година.
Но само ако Джорджо си мълчи. Дали обаче ще запази мълчание, ако трябва да екстрадират него? Ако той е заплашен от смъртоносна инжекция като съучастник в предумишлено убийство?
„Джорджи Шопара не може да каже нищо, ако е на два метра под сухата земя в пустинята — мисли си Били. — Това е златното правило в подобни случаи.“
Спира да прехвърля телефона от ръка в ръка и изпраща още едно съобщение на Джорджо. Пак не получава отговор. Може да пробва да пише или да позвъни на Ник, но дори да се свърже с него, би ли повярвал на онова, което ще му каже? Не. Единственото, на което Били може да се довери, са милион и половина долара, прехвърлени в офшорната му сметка, после прехвърлени наново чрез електронни шмекерии в друга сметка, до която има достъп Долтън Смит. Бъки ще свърши тази работа, когато стигне където е тръгнал, но само ако има пари за прехвърляне.
Тази вечер Били не може да направи нищо повече, затова си ляга. Още няма девет, но денят е бил тежък.
8.
Били лежи с ръце под възглавницата, за да се наслади на мимолетната хладина, и си мисли, че нещо не се връзва. Никак не се връзва.
Кен Хоф, да, добре. Има една определена порода хлъзгави дребни мошеници от малки градчета, които вярват, че колкото и дълбоко да потънат в лайната, все някой ще им хвърли спасителен пояс. Те са широко усмихнати, охотно здрависващи се измамници с тениски с якички и мокасини, в чиито актове за раждане е трябвало да сложат печат: самовлюбен оптимист. Но Джорджо Пилиели е различен. Вярно, ще умре от преяждане, но доколкото Били знае, в почти всички други отношения той е хладнокръвен реалист. И въпреки това си е показвал физиономията навсякъде при подготовката на този удар. Защо?
Били зарязва тези размишления. Потъва в сън и сънува пустинята. Само че не онази в Ирак, където всичко мирише на барут, кози, бензин и изгорели газове. Сънува пустиня в Австралия. В нея се издига огромна скала, наричат я Еърс Рок, но истинското ѝ име е Улуру, дума, която звучи зловещо, защото когато я изречеш, напомня на свистенето на вятър в стрехите. Свещено място за аборигените, които я открили първи. Открили я, боготворили я, но никога не си въобразявали, че я притежават. Те знаят, че ако има Бог, то това е Неговата скала. Били никога не е ходил там, но е виждал скалата във филми като „Вик в тъмнината“ и в списания като „Нашънъл Джиографик“ и „Травъл“. Би искал да отиде да я види, дори е мечтал да се премести в Алис Спрингс, който е само на четири часа път с кола от мястото, където Улуру се издига в чудатата си прелест. Да води там тих и спокоен живот. Може би да пише в слънчева стая с малка градинка отпред.
Двата му телефона са на нощното шкафче до леглото. Изключил ги е, но когато се събужда към три, за да отиде до клозета, ги включва, за да види дали е получил съобщение. На предплатения телефон няма съобщения от Джорджо, което не го изненадва. Не очаква дебелакът да се свърже с него повече, макар че в свят, в който избират мошеник за президент, всичко е възможно. На телефона на Долтън Смит обаче има съобщение. Нотификация от местния вестник. „Известен бизнесмен се е самоубил“.