Били отива до клозета, после сяда на леглото и прочита статията. Известният бизнесмен, разбира се, е Кенет П. Хоф. Един от съседите минавал покрай дома му по време на редовния си крос и чул гърмеж като от огнестрелно оръжие в гаража му. Това се случило към седем вечерта. Съседът се обадил на 911. Полицаите пристигнали и намерили Хоф мъртъв зад волана на колата му, която била с включен двигател. В главата му имало дупка от куршум, а в скута му — револвер.
По-късно днес или утре ще публикуват по-дълга и подробна статия. В нея ще опишат бизнес кариерата на Хоф. Ще включат традиционните шокирани изказвания на приятели и бизнес партньори. Ще споменат, че напоследък имал „финансови затруднения“, но без да навлизат в подробности, защото на местните влиятелни личности това няма да им се понрави. Бившите му съпруги ще се изкажат за него по-ласкаво, отколкото са се изказали пред адвокатите си по време на бракоразводните дела, а на погребението ще пристигнат облечени изцяло в черно и ще попиват очи с носни кърпички — внимателно, за да не си размажат спиралата за мигли. Били няма представа дали във вестника ще уточнят, че колата, в която Хоф е бил намерен, е червен мустанг.
Връзката на Хоф с убийството на Алън, която несъмнено е причина за самоубийството, ще излезе наяве по-късно.
Статията ще премълчи вероятното заключение на съдебния лекар, че депресираният мъж е решил да се самоубие, като се надиша с въглероден диоксид, но е загубил търпение и си е пръснал мозъка. Били знае, че не е станало така. Единственото, което не знае, е кой от главорезите на Ник е изстрелял смъртоносния куршум. Може да е бил Франк, Поли или Реджи, или пък някой, когото дори не познава, навярно новопристигнал от Флорида или Атланта, но на Били му е трудно да си представи друг, освен Дейна Едисън с пронизителните сини очи и тъмночервеното мъжко кокче на тила.
Дали го е вкарал в гаража с насочен към него пистолет? Може би не е имало нужда, може би просто е казал на Хоф, че ще поседнат в колата, за да обсъдят как да разрешат възникналата ситуация, при това в полза на Хоф. Един самовлюбен оптимист, избран предварително за изкупителна жертва, навярно би се вързал на подобни думи. Хоф сяда зад волана. Дейна сяда на предната седалка до него. Кен пита: „Какъв е планът?“. Дейна казва: „Ето такъв“, и стреля. После включва двигателя, излиза през задната врата и си заминава в пълна тишина с количка за голф. Защото какво представлява Грийн Хилс, ако не игрище за голф?
Може събитията да не са се развили точно така и може би не е стрелял Едисън, но Били е убеден, че в общи линии се е случило нещо подобно. При което остава само Джорджо, последният нежелан свидетел.
„Не, не — мисли си Били. — Оставам и аз.“
Ляга отново, но този път не може да заспи. Отчасти защото старата триетажна сграда скърца. Вятърът се е усилил и без гарата, която да го спира, фучи през празния парцел и по Пиърсън стрийт. Всеки път, когато Били започне да се унася, вятърът свири в стрехите, нашепвайки Улуру, Улуру. Или пък се разнася поредното скърцане като от стъпки върху разклатена дъска.
Били си казва, че малко безсъние няма да му се отрази, може да спи цял ден, ако иска, бездруго известно време няма да ходи никъде, но малките часове на нощта са толкова дълги. Има толкова много време да си представя разни неща, до едно неприятни.
Мисли си да стане и да почете. Няма други книги, освен „Терез Ракен“, но може да си свали някоя на лаптопа и да чете в леглото, докато му се доспи.
Тогава му хрумва друга идея. Може би лоша, но поне ще успее да заспи. Сигурен е. Става и изважда рисунката на Шан от джоба на джинсите си. Разгъва я. Гледа усмихнатото момиченце с червени панделки в косите. Гледа сърчицата, извиращи от главата на фламингото. Спомня си как Шан е заспала до него по време на седмия ининг от бейзболния мач, отпуснала глава върху ръката му. Били оставя рисунката на нощното шкафче до двата телефона и бързо заспива.
Глава 12
1.
Събужда се дезориентиран. В стаята цари непрогледна тъмнина, дори струйка светлина не прониква през някоя пролука на щората на прозореца откъм задния двор. За момент остава да лежи в полусънно състояние; тогава си спомня, че в тази стая няма прозорец. Единственият прозорец в този апартамент е онзи в хола. Онзи, който той нарича „перископа“. Не се намира в голямата спалня на втория етаж на Евъргрийн стрийт, а в много по-малкия апартамент в сутерена на Пиърсън стрийт. Тогава си спомня, че се укрива.