Изважда от хладилника портокалов сок, пийва само една-две глътки, за да му стигне за по-дълго време, после влиза под душа и измива потта от вчера. Облича се, залива с мляко купичка корнфлейкс и пуска новините в шест сутринта.
Първото, което вижда, е Джорджо Пилиели. Не на снимка, а на полицейска скица за издирвано лице, която е почти като снимка, защото е изключително точна. Били веднага се досеща кой е работил с полицейския художник. Ърв Дийн, охранителят на Джерард Тауър, бивш полицай, чиято наблюдателност явно е непокътната, поне когато не чете автомобилни списания или не разглежда гърдите и дупетата на моделите по бански в „Спортс Илюстрейтед“. В репортажа не споменават за Кен Хоф. Дори полицията да е установила връзката му с убийството на Алън, не е съобщила за нея на журналистите. Засега.
Енергичната руса водеща на прогнозата за времето се включва за малко и съобщава, че се очаква необичаен за това време на годината студ. Обещава повече подробности в прогнозата след новините, после предава щафетата на енергичната руса репортерка, следяща пътната обстановка, която предупреждава пътуващите, че придвижването тази сутрин ще бъде затруднено поради „засиленото полицейско присъствие“.
Това означава, че са сложили бариери по пътищата и извършват проверки. Полицията предполага, че стрелецът все още е в града, което е вярно. Също така предполага, че дебел мъж на име Джордж Русо също е в града. Това обаче, знае Били, не е вярно. Бившият му литературен агент е в Невада, навярно погребан и с вече разлагащи се телеса.
След реклама на пикапи „Шевролет“ водещите се връщат на екрана заедно с пенсиониран следовател. Молят го да изкаже предположения защо Джоуел Алън е бил убит. Пенсионираният следовател отговаря:
— Според мен има само една причина. Някой е искал да му затвори устата, преди да разкрие някаква информация, за да си издейства намаляване на присъдата.
— С колко точно биха могли да намалят присъдата му? — пита едната водеща. Тя е енергична брюнетка. Как може да са толкова енергични в този ранен час? Наркотици ли взимат?
— Доживотна присъда вместо смъртна — отговаря следователят, без дори да се замисли.
Били е убеден, че и това е вярно. Единственият въпрос е какво е знаел Алън и защо убийството му е трябвало да стане на толкова публично място. Дали е предупреждение за други, които знаят същата тайна? Обикновено на Били не би му пукало. Обикновено той е само изпълнителят на поръчката. Само че положението, в което се намира в момента, не е никак обикновено.
На екрана показват репортер, който интервюира Джон Колтън, единия от Младите адвокати, и Били не иска да гледа. Само преди седмица с Джони и Джим Олбрайт са хвърляли ези-тура, за да решат кой ще плати мексиканската храна за обяд. И са се смеели се и са си прекарвали добре. Сега Джон изглежда стъписан и унил. Успява да каже: „Мислехме го за свестен човек…“ преди Били да угаси телевизора.
Изплаква купичката от корнфлейкса, после проверява телефона на Долтън Смит. Получил е съобщение от Бъки, само три думи: Още няма превод. Очаквал е това, но като се прибави изражението на Джони Колтън, първият му ден в — нека си го каже направо — плен започва зле.
Щом парите още не са преведени, значи едва ли ще бъдат преведени някога. Платили са му петстотин хиляди предварително и това е голяма сума, но не е онази, която са му обещали. До тази сутрин Били е бил прекалено зает, за да се ядосва, че го е преметнал човек, на когото е имал доверие, но сега не е зает и здравата се ядосва. Той си е свършил работата, при това не само вчера. Вършил си е работата вече повече от три месеца, при това на много по-висока лична цена, отколкото някога би му минало през ум. Дадено му е било обещание, а кой нарушава обещанията си?
— Лошите хора — отговаря си на глас.
Отваря местния вестник. Водещото заглавие е написано с големи букви — ПОКУШЕНИЕ ПРЕД СЪДА! — но сигурно изглежда още по-голямо и впечатляващо на хартия, отколкото на екрана на айфона му. В статията не се съобщава нищо ново, но на снимката към нея се вижда ясно защо шериф Викъри не е присъствал на пресконференцията, дадена от началник Конли. На снимката се вижда нелепата каубойска шапка, паднала самотна на стълбите, а шерифа никакъв го няма. Шериф Викъри си е плюл на петите. Шериф Викъри е офейкал. Снимката е по-красноречива от каквито и да било думи. Не е посмял да си покаже лицето на пресконференцията след тази позорна постъпка.
„Да видим сега дали ще те преизберат“, мисли си Били.
2.
Били се качва на втория етаж, за да полее Дафни и Уолтър, но спира с пръскалката в ръка и се пита полудял ли е. Трябва да ги полива, а не да ги удави. Отваря хладилника на семейство Дженсън, не вижда вътре нищо интересно, но на шкафа има пакет английски мъфини, в който е останал един. Били го слага в тостера и си казва, че ако не го изяде, само ще мухляса. В този апартамент има нормални прозорци и той сяда на огряно от слънцето място, докато яде мъфина и размишлява за онова, което отлага. Отлага да продължи с историята на Бенджи, естествено. Това е единствената му работа сега, след като вече е изпълнил задачата, която го е довела в този град. Но това означава да пише за морската пехота, а този период от живота му е толкова наситен със събития, като се започне с автобуса до Парис Айланд… много са.