Били спира, поклаща глава и си напомня, че вече не пише от името на тъпака. Изтрива редовете и започва отначало.
С Тако се сменяхме по време на Огнестрелната седмица, като първо стрелях аз, а той наблюдаваше, после той стреляше, а аз наблюдавах. Джордж и Чепа започнаха по същия начин, но Ъп им каза да спрат.
— Ти ще стреляш, Динер. Кеш, ти само наблюдавай.
— Сър, и аз искам да стрелям! — извика Чепа. Към Да го духаш можехме да се обръщаме само с викове. Това беше традиция в морската пехота.
— А аз искам да ти откъсна циците и да ги натикам в жалкия ти задник — отвърна Ъп. И от този момент нататък в тяхната двойка Джордж беше стрелецът, а Чепа — наблюдателят. Така си остана и по време на подготвителния курс за снайперисти, и в Ирак.
Към края на Огнестрелната седмица сержант Ъпингтън повика Тако и мен в кабинета си, който беше тесен като килер. Каза:
— Вие двамата сте нищожества, но умеете да стреляте. Може би ще успеете да се научите и да карате сърф.
Така с Тако ни преместиха в база „Пендълтън“ и там довършихме военната си подготовка, която на този етап вече се състоеше предимно от стрелба, защото се обучавахме за снайперисти. Заминахме за Калифорния с полет на „Юнайтед Еърлайнс“. За пръв път се качвах на самолет.
Били спира. Да пише ли за „Пендълтън“? Не иска. Не караха сърф, поне той не кара; и как да го прави, като не можеше да плува? Купи си обаче тениска с надпис МАРЛИ НЕ СЪРФИРА и я носи, докато не се скъса. Носеше я в деня, в който намери бебешката обувка и я завърза отдясно на колана си.
Иска ли да пише за операция „Свобода за Ирак“? Не. Когато пристигна в Багдад, войната беше свършила. Така заяви президентът Буш на палубата на военния кораб „Ейбрахам Линкълн“. Каза, че са изпълнили мисията си и това правело Били и другите пехотинци от полка му „миротворци“. В Багдад се бе почувствал добре приет, дори обичан. Жени и деца хвърляха цветя. Мъже викаха nahn nihubu amerikaan, обичаме Америка.
„Тази идилия не изкара дълго — мисли си Били, — тъй че да оставя Багдад и да се отправя направо към пустинята.“
Отново започва да пише.
През есента на 2003-та бях разпределен в Рамади, където продължавах да миротворствам здраво, макар понякога да имаше престрелки и моллите да бяха започнали да добавят „смърт на Америка“ към проповедите, които се излъчваха по високоговорители от джамиите, а понякога и от магазините. Аз бях в Трети батальон, наричан още Черните коне. Ротата ми се наричаше Ехо. През онези дни много се упражнявахме в стрелба. Джордж и Чепа бяха разпределени другаде, но ние с Тако продължавахме да сме екип.
Един ден някакъв подполковник дойде да ни гледа как стреляме. Аз стрелях с М40 по натрупани на пирамида кутийки от бира от осемстотин метра и ги целех една по една от горе надолу. Номерът беше да ги улучваш ниско и да ги катурваш, иначе цялата купчина се срутва.
Този подполковник, казваше се Джеймисън, заповяда на мен и Тако да отидем с него. Закара ни с неброниран джип до хълм, от който се виждаше джамията Ал Даула. Джамията беше много красива. Проповедта, която гърмеше от високоговорителите, не беше толкова красива. Включваше обичайните глупости как американците ще позволят на евреите да колонизират Ирак, ислямът ще бъде забранен, евреите ще установят контрол върху правителството и Америка ще вземе нефта. Не знаехме езика, но „смърт на Америка“ се изричаше винаги на английски, а и бяхме виждали преведени листовки, за които се твърдеше, че били написани от висшето духовенство. Готвещите се за бунт раздаваха цели наръчи от тях. „Ще загинете ли за страната си? — питаше се в тях. — Ще загинете ли славно за исляма?“
— На какво разстояние е онази мишена? — попита Джеймисън и посочи купола на джамията.
Според Тако беше на един километър. Аз казах, че е на деветстотин метра, после добавих, като се обърнах към Джеймисън почтително, че ни е забранено да стреляме по религиозни сгради. Ако това имаше предвид подполковникът.
— Пепел ти на езика — отвърна Джеймисън. — Никога не бих заповядал на свой подчинен да атакува някой от свещените им коптори. Но нещата, които каканижат по високоговорителите, не са религиозни, а политически. Така че, кой от вас иска да се пробва да гръмне един от тях? Без да пробива покрива, разбира се. Защото това би било нередно и сигурно ще отидем в муджахидинския ад за подобна постъпка.
Тако веднага ми подаде пушката. Нямах триножник, затова подпрях цевта върху капака на джипа и стрелях. Джеймисън гледаше през бинокъл, но на мен не ми трябваше бинокъл, за да видя как един от високоговорителите пада на земята, повлякъл след себе си кабел. В купола нямаше дупка, а проповедта, поне от тази страна, утихна значително.