Били спира, зашеметен. Току-що е преплел настоящия си живот с живота в пустинята. Робърт Стоун ли е казал, че умът е маймуна? Да, точно така, в „Озверели воини“. Книгата, в която Стоун казва също, че за хора, които стрелят от хеликоптери с картечници по слонове, е напълно нормално да искат да се надрусат. В Ирак пехотинците понякога стреляха по камили. И наистина надрусани.
Изтрива последния ред и се допитва до маймуната, която живее между ушите му и зад челото му. След няколко секунди размисъл си спомня правилното име и решава, че грешката е напълно простима. Хоф поне звучи по подобен начин.
Той каза, че се казва Фос. Не ми стисна ръката, просто седна отново на гумите, които със сигурност щяха да му изцапат панталоните. Каза:
— Съмърс, чух, че ти си най-добрият стрелец в ротата.
Тъй като това не беше въпрос, си замълчах.
— Можеш ли да поразиш мишена от хиляда и двеста метра на другия бряг на реката?
Погледнах крадешком Тако и видях, че не ми се е причуло. Той също знаеше какво означава това. „На другия бряг на реката“ означаваше в града. Значи щяха да ни пратят вътре.
— Мишената човек ли е, сър?
— Да. Да не си помисли, че говоря за бирена бутилка?
Реторичен въпрос, затова не отговорих.
— Да, сър, мога да уцеля от това разстояние.
— Това отговорът на редник Съмърс ли е, Съмърс, или твоят отговор?
Подполковник Джеймисън се понамръщи при тези думи, сякаш не вярваше, че съществуват други отговори, освен отговорите на редника, но не каза нищо.
— И двете, сър. Не съм напълно сигурен, че ще улуча, ако е ветровито, но ние… — посочих Тако с палец. — Двамата с него ще се оправим с вятъра. Пясъкът, който навява обаче е друг въпрос.
— Според прогнозата за утре скоростта на вятъра ще бъде до 15 километра в час — каза Фос. — Това ще създаде ли проблеми?
— Не, сър. — Тогава зададох въпрос, който не ми беше работа да задавам, но трябваше да знам отговора. — За лоша чалма ли става въпрос, сър? — Подполковникът заяви, че прекалявам, и щеше да каже още нещо, но Фос му махна с ръка и Джеймисън млъкна.
— Някога опушквал ли си човек, Съмърс?
Отвърнах, че не съм, и това беше самата истина. Фос ме питаше дали съм убивал човек с пушка, а Боб Рейнс го застрелях с пистолет.
— Значи сега имаш чудесна възможност да започнеш кариерата си на снайперист, защото става въпрос за една много лоша чалма. Предполагам сте разбрали какво се случи вчера.
— Да, сър — отговори Тако.
— Онези наемници са минали през центъра на Фалуджа, защото информатор, когото смятали за надежден, им казал, че е безопасно. Казал им, че отношението към американците се променя в положителна посока. Освен това имали ескорт от иракската полиция. Само че ескортът се състоял от бунтовници с откраднати униформи или отцепили се полицаи, или истински полицаи, които ги е хванало шубето, когато видели какво се задава. Но не те са убили нашите хора. Убили са ги петдесетина лоши момчета с автомати „Калашников“… Е, как мислите? Нима са се озовали случайно там?
Свих рамене, сякаш нямам представа, и оставих Тако да поеме инициативата. Което той и направи:
— Изглежда малко вероятно, сър.
— Никак не е вероятно. Онези чалми вече са били там. Чакали са ги. Два джипа били препречили пътя. Някой е планирал тази засада и ние знаем кой, защото подслушвахме мобилния му телефон. Следите ли ми мисълта?
Тако отвърна, че я следи. Аз пак свих рамене.
— Този някой е една долна чалма на име Амар Джасим. На шейсет-седемдесет години е, никой не знае със сигурност, навярно и самият той. Има магазин за компютри и камери, който функционира и като интернет кафене, както и като игрална зала, където местните младежи играят на Пак-Ман и Фрогър, когато не са заети с правене на самоделни бомби и залагането им по пътищата.
— Сещам се за магазина — каза Тако. — Казва се „Пронто Пронто Фото Фото“. Виждал съм го по време на патрули.
Виждал го бил. Та ние бяхме ходили там, за да играем Донки Конг и Мадън Футбол. Когато влязохме, местните момчета изведнъж се сетиха, че имат друга работа, и офейкаха. Тако не спомена за това, пито пък аз.
— Джасим е стар поддръжник на баатизма и новоизлюпен бунтовнически лидер. Искаме да го очистим. Много искаме да го очистим. Не можем да използваме бомби с лазерно насочване, защото рискуваме да убием цял куп хлапета, отишли да играят видеоигри, и от Ал Джазира ще ни попилеят. Не можем да си позволим това. Не можем и да чакаме, защото Буш ще одобри началото на операция за почистване до няколко дни, а ако кажете на някого за това, ще трябва да ви убия.