Джейн Келог, кварталната алкохоличка, изобщо не изглежда изумена.
— Забелязах нещо странно в него още първия път, когато го видях — казва тя. — Имаше хитри очички.
„Забелязала си друг път“, мисли си Били.
Даян Фазио, майката на Дани, споделя как се уплашила, когато разбрала, че са допуснали децата им да играят с хладнокръвен убиец.
Пол Рагланд се диви колко невъзмутим бил, колко убедителен.
— Мислех си, че Дейв е истинската му самоличност. Изглеждаше много приятен човек. Това доказва, че не можеш да вярваш на никого.
Корин Акерман изтъква онова, на което останалите, изглежда, не са обърнали внимание.
— Естествено, че е ужасно, но мъжът, когото е застрелял, не е отивал да го съдят за дребна кражба, нали? Доколкото разбирам, той е бил жесток убиец. Мен ако питате, Дейвид е спестил на държавата разходите за съдебния му процес.
„Бог да те поживи, Кори“, мисли си Били и усеща как очите му се насълзяват, все едно гледа някой от онези семейни филми, в които накрая всичко се нарежда. При условие, разбира се, че представата ти за правда включва и щипка отмъщение… а в случаи като този с Джоуел Алън Били смята, че отмъщението е съвсем в реда на нещата.
Преди да се прехвърлят към пътната обстановка (движението все още е затруднено заради пропускателните пунктове, съжаляваме, уважаеми зрители) и прогнозата за времето (очаква се застудяване), дават последната част от репортажа за покушението пред съда и Били се усмихва. Причината шериф Викъри първоначално да не участва в разследването не е защото е хукнал да бяга при стрелбата, оставяйки само нелепата си каубойска шапка на стълбите, тоест не само заради това. Причината е, че повел затворника към главния вход на съда, а не към служебния вход малко по-нататък. Първоначално имало подозрения, че може да е бил замесен в заговора. Шерифът успял да убеди следователите, че няма подобно нещо, но си признал, че търсел медийно внимание.
„Така или иначе щях да го уцеля — мисли си Били. — Щях да улуча дори ако валеше, стига да не се беше изсипал библейски потоп.“
Гаси телевизора и отива в кухнята, за да огледа запасите си от замразените храни. Вече обмисля какво ще пише утре.
Глава 13
1.
Прекарва три дни като в сън за Фалуджа.
Пише за Горещите девет: Тако Бел, Джордж Динърстайн и Алби Старк, Големия Клев, Чепа Кешман. Една цяла сутрин описва как Джони Капс на практика осиновява група иракски деца, които идват да просят бонбони и цигари и остават да играят бейзбол. Джони и Пабло Лопес Голямата стъпка ги научават да играят. Едно момче, Замир, девет или десетгодишен, се научава да крещи: „Той стигна базата, копеле!“. Освен „Удряй топката“ това, изглежда, е единственото, което знае на английски. Някой изтичва до мястото между втора и трета база, а Замир, седнал на пейката с червените си панталони, тениска на Снуп Дог и бейзболна шапка на Блу Джейс, вика: „Той стигна базата, копеле!“. Били описва как Клей Бригс, лекарят на ротата, когото наричаха Аптекаря, води оживена и порнографска кореспонденция с пет момичета от Су Сити. Так недоумява как на такъв грозник му се лепят толкова много мацки. Чепа отбелязва, че това са нереални мацки, а Алби Старк заявява: „Той стигна базата, копеле!“, което няма нищо общо с оживената и порнографска кореспонденция на Аптекаря, но ги кара да се превиват от смях всеки път.
В паузите между писането Били прави упражнения: лицеви опори, коремни преси, напъни, клякания. Първите два дни също така тича на място с протегнати напред ръце, за да пляска високо вдигнатите си колене. На третия ден внезапно си спомня — съвсем е забравил, — че цялата къща е на негово разположение, и вместо да тича на място, започва да тича по стълбите до третия етаж, докато не остава без дъх и пулсът му не се вдига до сто и петдесет удара в минута. Все още не е започнало да не го свърта, но дългото седене на стола и писането са нови за него неща и периодичните упражнения му помагат да не се изнервя.
Упражненията му дават възможност и да размишлява и по време на един от спринтовете нагоре по стълбите го спохожда идея. Не може да повярва, че досега това не му е хрумвало. Използва ключа, който семейство Дженсън са му оставили, и влиза в апартамента им. Наглежда Уолтър и Дафни (добре са), после отива в спалнята. Дон е от онзи тип мъже, които обичат да гледат футбол и ралитата на НАСКАР, обича ребърца и пилешко на скара и да пийва по няколко бири с момчетата в петък вечер. От онзи тип мъже, които със сигурност имат оръжие.