Пак се разнасят смях и приказки. Двама от мъжете измъкват провисналия мъж — не, май е жена от микробуса, а третият стои зад тях все едно ги надзирава. Да, жена е, с дълга черна коса. Мъжете я занасят зад микробуса и я пускат. Тя пада на тротоара с крака в канавката. Мъжете се качват в микробуса. Страничната врата се затваря. За миг старият автомобил стои с включен двигател и фарове, пронизващи поройния дъжд. След това потегля с пищене на гумите и бълващ облак изгорели газове ауспух. На задния капак има стикер, но Били не може да прочете какво пише на него. Лампичката над регистрационния номер мъждука едва-едва.
Да, със сигурност е жена. С гуменки, а полата ѝ се е набрала толкова високо на бедрата, че разкрива почти изцяло единия сгънат крак. Облечена е с кожено яке. Оголеният крак е потопен до половината в течащата в канавката вода. Изглежда много бяла. Дали е мъртва? Мъжете биха ли се смели, ако е мъртва? След някои от нещата които е видял в пустинята (и никога няма да забрави), Били знае, че е напълно възможно.
Трябва да отиде при нея — и не само защото иначе има опасност да умре. Тази част от града е пуста дори по обед в делнични дни, но в крайна сметка все някой ще мине и ще я забележи. Може да не спре, добрите самаряни са единици, но със сигурност ще повика полицията. Слава богу, че е късно, и слава богу, че не си е легнал преди пет минути. Иначе на вратата му скоро биха почукали полицаи, обикалящи къщите в тази част на Пиърсън стрийт, за да разберат дали някой е видял кога са изхвърлили жената. Ако почукат на вратата му в един или два през нощта, няма да има възможност дори да си сложи перуката на Долтън Смит, още по-малко изкуствения корем. „Ей, струваш ми се познат, друже — би могло да каже някое от ченгетата. — Я ела с нас.“
Били дори не си обува панталони и обувки, хуква нагоре по стълбите само по боксерки. Слиза по стълбите пред входа, като оставя вратата да се блъска на вятъра. Усеща, че в едното му ходило се е забила треска, но по-силно усеща студа. Не е чак толкова студено, че дъждът да премине в сняг, поне засега, но скоро и това ще стане. Ръцете му са настръхнали. Липсващата част на палеца на единия му крак го боли. Дори жената още да е жива, едва ли ще издържи дълго.
Били кляка и я вдига, изпълнен с толкова адреналин, че няма представа дали е тежка или лека. Оглежда се в двете посоки, дъждът се стича по лицето и голите му гърди. Боксерките му са подгизнали и са се смъкнали. Не вижда никого. Слава богу. Прецапва през улицата и докато се качва по стълбите, тя обръща глава, издава някакъв гъргорещ звук и повръща тънка струя течност по тялото му и единия му крак. Течността е стъписващо топла, почти като електрическа възглавница.
„Е, поне е жива“, мисли си той.
На стълбите в крака му се забива още една треска, но след миг той вече е вътре. Не може да зареже входната врата да се блъска на вятъра, затова оставя жената във фоайето и я затваря. Когато се обръща, вижда, че очите ѝ са се отворили. На бузата и от едната страна на носа ѝ има голяма лилава синина. Не може да е от падането на тротоара, защото тя е паднала по гръб. Освен това синината е с твърде наситен цвят, за да е прясна.
— Кой си ти? — пита завалено тя. — Къде… — Пак повръща. Този път повръщаното се връща в гърлото ѝ и тя започва да се дави.
Били кляка до нея и я повдига. Обръща я с гръб към себе си и я подхваща под гърдите. Шибаните боксерки, мокри от дъжда и твърде големи за него, започват да се смъкват по краката му. Той пъха два пръста в устата ѝ, като се моли да не го ухапе. Не му трябват и инфектирани рани отгоре на всичко. Изважда пихтията, запушила гърлото ѝ, изтръсква я на пода, после затяга хватката около гръдния ѝ кош. Получава се. Тя повръща геройски гъста струя, която се удря с плясък в стената.
Задава се кола, която само преди три минути би го обрекла на гибел. Фаровете ѝ осветяват бруленото от дъжда стъкло на входната врата. Били се снишава, продължава да държи жената пред себе си. Тъпите боксерки вече са се смъкнали до коленете му и дори има време да се запита защо е престанал да носи слипове. Главата на жената клюмна напред, но на Били му се струва, че хрипливите звуци, които издава сега, са похъркване, а не даване. Отново е изгубила съзнание.
Светлината на фаровете става по-ярка, после угасва, без колата да намали. Били се изправя и вдига жената. Пъха ръка под коленете ѝ, с другата я подхваща през раменете. Главата ѝ се люшва назад. Той размърдва крака и боксерките му падат до глезените. Събува ги и ги ритва настрани. Все едно се намира в кошмарна сцена от водевил.