От тъмната ѝ коса капе вода и дългите кичури се люшкат като махало, докато Били слиза странично надолу по стълбите, като се старае да не изгуби равновесие. Обърнатото ѝ нагоре лице е бяло като платно. На челото ѝ също има синина, над лявото око.
О, господи, краката ужасно го болят. Не само липсващата част от палеца, а и раничките от проклетите трески! Слиза по стълбите, без да падне, и бута със задник вратата на апартамента. Жената започва да се изплъзва от хватката му, тялото ѝ провисва в ръцете му. Той вдига един крак и я подпира в кръста, намества я и влиза залитайки вътре. Тя отново започва да се изплъзва. Въпреки треските, забиващи се все по-дълбоко в почервенелите му от студа крака, Били бърза към дивана и я пуска на него. Тя издава хриплив звук и продължава да хърка.
Били се навежда и опира ръце на коленете си, за да отпусне гърба си, който започва да се схваща. От мириса на повръщано по нея и на него му се повдига. Долавя и мирис на алкохол, но е слаб.
„Добре, повърнала го е — мисли си, — но ако е пила много, все още би трябвало дъхът ѝ да мирише.“ Щеше да го усети още във фоайето. И…
Вдига крак и помирисва течното повръщано по кожата си. Долавя едва забележима миризма на алкохол.
Оглежда я от глава до пети. Млада е, почти още момиче. Полата ѝ е дънкова, с износен подгъв и къса. Ако носи бельо, ще се вижда, но не носи. Вижда обаче нещо друго. От външната страна бедрата ѝ са бели — като луната, — но отвътре са опръскани със засъхваща кръв.
3.
Момичето пак понечва да повърне, но от устата му не излиза нищо, освен малко слюнка, която се стича по бузата. После започва да трепери. Естествено, че трепери, мокра е до кости. Били ѝ събува гуменките. С тях от краката и се изхлузват къси чорапки на сърчица. Той я вдига да седне и мърмори: „Хайде, помогни ми малко“, макар да знае, че тя не може да му помогне. Клепачите ѝ потрепват и тя се опитва да каже нещо. Може дори да си мисли, че говори, че задава всички въпроси, които човек би задал в подобна ситуация, но единствените думи, които той успява да различи, са кой и ти. Останалото е неразбираемо.
— Точно така — казва Били. — Всичко е наред, само не умирай.
И макар да полага всички усилия, за да я спаси, осъзнава, че може би ще е много по-просто, ако тя наистина умре. Мисълта е отвратителна, но е самата истина.
Съблича якето ѝ — евтино, тънко, не е кожено, а от някаква изкуствена материя. Отдолу има тениска с надпис: СЕВЕРНОАМЕРИКАНСКО ТУРНЕ НА БЛЕК КИЙС 2017. Опитва се да я издърпа през главата ѝ, но дрехата се закача за брадичката ѝ. Тя надава стон и Били различава ясно три думи: „Не ме души“.
Момичето започва да се свлича. Били сваля тениската тъкмо навреме, за да я хване и да не ѝ позволи да падне на пода. Обикновеният ѝ памучен сутиен се е изкривил, едната ѝ гърда е покрита, а другата е оголена, защото презрамката, която трябва да минава през лявото ѝ рамо, е скъсана. Били смъква сутиена, завърта го и успява да го разкопчае.
След като я е съблякъл от кръста нагоре, успява да я сложи пак да легне. Съблича подгизналата ѝ дънкова пола и я хвърля на пода при останалите дрехи. Сега тя е гола, с изключение на обицата на едното ухо, бог знае къде е изчезнала другата. Кожата ѝ е настръхнала, все още трепери цялата. Не само от студа, но и от шока. Били е виждал подобно треперене във Фалуджа и е виждал как преминава в конвулсии. Момичето, разбира се, не е получило многобройни огнестрелни рани в краката като Джони Капс, но е опръскано с кръв и сега Били вижда три синини и на едната ѝ малка гърда. Синини с формата на ивици. Някой е сграбчил гърдата ѝ и я е стиснал. Много силно. От лявата страна на вратата ѝ има още две синини с формата на пръсти и Били си спомня, че е казала: „Не ме души“.
Внимателно, защото би могла пак да повърне, Били я обръща на една страна, с лице към облегалката, и я избутва навътре, за да не падне. Тя пак хърка, хрипливо, но равномерно. Зъбите ѝ тракат. Горкото момиче.
Били бързо отива в банята и взима една от двете си хавлиени кърпи. Кляка пред дивана и започва да разтрива гърба, дупето, бедрата и прасците ѝ. Действа бързо и с облекчение забелязва, че бледата ѝ кожа леко порозовява. Хваща я за едното рамо (и на него има синина, но по-малка), обръща я по гръб и продължава да я разтрива: стъпалата, краката, корема, гърдите, раменете. Когато се заема с лицето ѝ, тя вдига немощно ръце в опит да се защити, но ги отпуска, сякаш няма сили. Били се опитва да ѝ подсуши косата, но не постига почти нищо, защото косата ѝ е гъста и дълга, а водата в канавката я е намокрила цялата.