— Значи вашата работа — каза тя — е да браните интересите на Карт. Какво направихте, след като Лиза разказа по телевизията онзи инцидент с домашното насилие?
— Какво можех да направя? Щетите вече бяха нанесени.
— Не я ли помолихте да не говори повече пред пресата?
— Исках, но Карт не ми даде, беше личен въпрос, а не бизнес. Аз не бях съгласен.
— Защо?
— В този град понякога не можеш да отделиш личните от бизнесделата. Но Карт така искаше и аз го послушах.
Като прелистваше страниците, Петра каза:
— Значи вие плащате всички сметки на Карт?
— Минават през мен, да.
— Включително и издръжката на Лиза.
— Да, това е добър пример колко възпитан човек е Карт. Бяха женени само малко повече от година. Минал съм два пъти през подобно нещо, много добре разбирах какво иска тя, но Карт каза да не се пазаря, да й дам каквото каже.
Намръщи се. Презрение? Или ревност?
— Значи е доста щедър — каза Петра.
— Точно така. — Той се изправи. — А сега, ако нямате нищо против, става късно…
— Разбира се — каза Петра, усмихна се и също стана.
Той пак й направи път пред вратата и когато мина близо до него, тя го подуши. Тежък плодов одеколон и пот.
Като излязоха в предната стая, тя каза:
— О, още нещо. Прислужницата на Карт — Естрела Флорес. Имате ли представа къде е отишла?
— Карт ми каза, че е напуснала без предупреждение. Какво ще кажете за лоялността й? Намерих му ново момиче.
— Чрез същата агенция?
— Да.
— Помните ли името й?
— На агенцията ли? Беше някъде в Бевърли Хилс — „Агенция Нанси Дауни“. — Разкопча ръкава на ризата си и погледна часовника си.
— Благодаря ви за отделеното време, господин Балч.
Преди да напусне офиса, тя хвърли още един поглед към стената със снимките. Двама младежи позираха пред обектива. Играчи. На фона на фотографиите Балч наистина изглеждаше остарял.
36.
Тя спря пред телефонна кабина на бензиностанция, извади номера на „Агенция Нанси Дауни“ и се обади, въпреки че работното време на всички офиси беше отдавна свършило. Нямаше секретар. Ето нещо, което ще свърши утре.
Върна се в града и прегледа пак записките си от разпита на Балч.
Нищо драматично, но все пак й бе дал следа, по която да търси Естрела Флорес, освен това бе свидетелствал за търкания между Лиза и Рамзи.
Тя постоянно се нахвърляше върху него.
Връзваше се с казаното от Кели Спозито за сарказма на Лиза.
Импотентен бивш съпруг, жена с остър език. Рамзи бе казал, че имала навик да го предизвиква. Дали не бе стигнала до края на търпението му?
Колко знаеше Балч? Дали беше чул Рамзи да напуска къщата рано сутринта? Да влиза в автомобилния музей и да изкарва мерцедеса? Или джипа?
Докъде би стигнал защитникът, за да предпази полузащитника?
Играчи. Актьори. Кое беше истинско и кое беше по сценария?
Време беше да говори с нощния пазач, който е бил на смяна в неделя. После се сети нещо. Ранчо „Хейвън“. Такова голямо имение, в пожароопасна зона, трябва да има и втори изход за по-голяма безопасност. Ако е така, дали и там имаше пазач? Или имаше и друг начин да се излезе, без да те забележи охраната?
Прекалено много въпросителни. Ако не разпита пазача веднага, ще постъпи като аматьор. Чувстваше се като сляп художник.
Дали една разходка до Калабасас сега щеше да си струва усилието? Обикаляше цял ден и ако не се отпуснеше, нямаше да може да заспи, а тогава щеше да стане направо прекрасно — един уморен, съсипан детектив, който обърква нещата още повече.
Утре творението й щеше да се появи по всички новинарски емисии и в участъка щяха да заприиждат информации за момчето, повечето от които щяха да са безполезни. Всичко беше само отвличане на вниманието. А нещо в очите на момчето я тревожеше — вече беше видяло достатъчно. Не й се помисляше, че единайсетгодишно дете може да стане свидетел на подобно нещо.
Замисли се за него. Представи си го как изяжда вечерята си сам в парка „Грифит“. Чете. Краде книги. Патетично, но чаровно — стига вече! Иди си вкъщи, Извънземно! Накисни се във ваната, изяж си сандвича — о, боже, не можеше да се прибере. Срещата в осем с Рон Банкс! Какво й бе станало, че прие?
Тя се спусна с колата по „Сънсет“ и погледна часовника си. Седем и четирийсет и шест. Времето едва щеше да й стигне да отиде до „Катц“, да не говорим за освежаване и преобличане.