Човекът ще трябва да гледа пред себе си на масата една развалина.
Голяма работа! Не беше истинска среща.
Какво беше тогава?
Стигна там в осем без три минути, плати за паркинга до заведението и влезе в умирисания на говеждо и царевица ресторант. Поздрави с широка фалшива усмивка една сервитьорка с лошо храносмилане, която помнеше големите й, типични за ченгетата бакшиши, седна в сепаре в дъното, поръча си кока-кола и тръгна към дамската тоалетна да се измие.
Пред напръсканото със сапун огледало тя бухна косата си и не одобри лицето си. Беше определено изтощена, физиономията й се бе изцъклила. Беше по-бледа от всякога и ъгълчетата на устата й висяха — да не би някое жестоко божество да бе очертало бръчките, които скоро щеше да издълбае там? Поне черният костюм с панталон се държеше — нека някой да й каже нещо против вискозата.
Когато се върна, колата й беше сервирана, а Банкс влизаше през входната врата. Тя му махна.
Той се усмихна и седна при нея.
— Радвам се да те видя пак. — Постави ръце на масата и пръстите му забарабаниха. Разгъна хартиената салфетка и я сложи в скута си. Ръцете му не спираха да се движат.
— Да не попадна в задръстване, като идваше насам? — попита тя.
— Не беше чак толкова зле. — Изглеждаше различен. Като непознат.
В сравнение с кога? Седеше срещу един непознат — който се чувстваше неудобно. Я му виж ръцете! Напъваше се да води разговор, когато с една вана би се почувствала божествено.
Сервитьорката донесе купа с туршия и Петра си взе едно парче. Така определи правилата от самото начало: щяха да миришат на чесън. Това като че ли отпусна Банкс и той също посегна.
— Страхотна е — каза. — Никога не съм бил тук преди.
— Хубаво място.
— Понякога ходя в „Лангърс“, на „Алварадо“. В парка „Макартър“ стрелят, но хората пак се редят на опашка за пастърма в „Лангърс“.
— Била съм там — каза Петра. — Падам си по деликатеси.
— Не се ли тревожиш за холестерола?
— Наследствено е — каза тя. — Сама се грижа за холестерола.
Той се засмя. Защо изглеждаше толкова различен? По-млад, отколкото у Рамзи. Беше и облечен по-неофициално — тъмносин двуреден костюм, светлосиня риза, светлокафява вратовръзка. Добре изглеждаше. Дали пък той някак си не беше намерил време да се поосвежи?
Тогава се усети каква беше работата. Нямаше мустаци. Помнеше, че бяха съвсем малки, сиворуси, не бяха голяма заплаха за супата като тези на партньора му. Но отсъствието им веднага се отразяваше. Нямаше сиви косми в косата си. Без мустаците сваляше няколко години. Имаше приятно лице — малко тясно, носът бе леко килнат, но очите му бяха правилно разположени. Пъстри. Дълги мигли. Сега устните му се виждаха и това го правеше да изглежда по-открит, но не и уязвим. Гладки ръце. Млада кожа. Приличаше на човек, късно изкарал пубертета, щеше да остане дълго време младолик.
Ъгълчетата на устата му бяха леко повдигнати — неизтриваема усмивка, която сигурно в училище му е навличала неприятности. „Стига си се подхилвал, Банкс.“
Усети, че тя се взира в него. Докосна горната си устна и изви едната си вежда.
— Снощи се отървах от тях — каза почти извинително. — Беше експеримент. Дъщерите ми не ги харесаха, казаха, че ги гъделичкали. Обръснах ги веднага пред тях. Те решиха, че е голям купон.
— Колко дъщери имаш?
— Две. На шест и на пет.
Знаеше, че носи снимки, затова го попита дали може да ги види.
— Всъщност… — каза той и извади няколко от портфейла си.
Две сладки малки същества, и двете тъмнокоси, но със светла кожа, с малко латино вид. Големи кафяви очи, дълги коси на букли и еднакви розови дантелени рокли. На пръв поглед не приличаха на Банкс, въпреки че й се стори, че в усмивката на по-малката има нещо от него.
— Прекрасни са. Как се казват?
— По-голямата е Алиша, а малката Беатрис. Наричаме я Би или Ханиби.
А и Б. Някои хора обичаха реда. Върна му снимките и той ги погледна пак, преди да ги пъхне зад кредитните си карти.
Дотътри се сервитьорката и ги попита дали са готови.
Петра знаеше какво иска, но взе едно меню, за да му даде време.
Сервитьорката потропваше с крак.
— Мога да дойда след малко…
— Не, мисля, че сме готови. Ще взема пастърма със салата от зеле. И пържени картофи.